ОБИЧТА НА ПТИЦАТА
Тя отвори рязко и спря колебливо, вцепенена на прага, с внезапно връхлетяло я чувство на виновност. Мъжът едва повдигна с ленива свенливост клепачи и я погледна втренчено, озадачено. Бялата призрачност на застиналия в движение силует се вряза като видение в очите му и в него се прокрадна усещането за нещо несъществуващо. Напиращите думи се спряха стъписани върху небцето и пред безмълвната пустота на отсрещния поглед. Цялото и същество долавяше съпротивата им на отказ от нещо безмислено. Това още повече я напрегна в желанието и да я възпре и ги отключи. Стоя така прималяла и бездиханна достатъчно време, за да могат очите, които дращеха болезнено по лицето и, да я възприемат като реално същество.
- Какво става отново с теб? - с овладяна раздразнителност прозвуча гласът, но веднага след това притихна в тъпо недоумение.
Последвалата пауза бе продължителна, заредена с взривното вълнение на търсещо споделяне, което се блъсна в еснафската преграда на равнодушното и боязливо ...