16.06.2009 г., 2:19 ч.

Обикновен разказ за необикновен човек 

  Проза » Разкази
700 0 5
2 мин за четене

                (Крал на шутовете или шут на кралете?)

   Казвам се И.Д. Публична личност съм и затова ще се задоволите само с инициалите ми. Освен това, ще ви разкажа не за себе си, а за един необикновен човек. Нищо, което ме касае лично, не излиза от рамките на моя произход. Завърших добро образование, специализирах в чужбина и бързо станах Генерален Директор на една престижна компания. Единственото, в което не успях, беше да разчупя рамките на обичайните стереотипи.
    Една вечер освободих шофьора си и тръгнах пеша по софийските улици. Не бях го правил от студентските си години и ми беше приятно. Сладки спомени за безгрижие и освободеност ме връхлитаха един през друг, когато силна врява ме върна към действителността. "По дяволите! - помислих си - тези приказки за обири и изнасилвания през нощта май ще се окажат истина." Без да се замислям, ускорих крачка в посока на суматохата.
    Това, което видях, ме изуми. Трима мъже, облечени в дрипи се надвикваха. Единият беше влязъл в контейнер за боклук, а другите двама дърпаха старо кожено яке. Приличаха на клошарите, които бях виждал по филмите. Отнякъде се появи четвърти мъж. Той беше малко по-възрастен от останалите, нисък и набит, с очила в рогови рамки. С появяването му, онзи от контейнера излезе почти светкавично, а другите двама пуснаха якето и наведоха глави.
    - Какво сте се развикали бе, маскари? Работа ви дадох, а вие зорлем искате да я загубите. Не помните ли колко такива кат' вас чакат за теа кофи? С циганите се бих зарад тех, а вие да будите 'ората посред нощ.
    - Ей, шефе, нема повече...
    - Тоа започна...
    Един през друг клошарите се извиняваха на шефа си. Мъжът от контейнера му подаде голям найлонов плик, от който висеше ръкав на блуза и тримата протегнаха по една десетолевка към шефа си.
   - Ай, дим да ви нема и а съм чул па да се карате, а ви 'зимам кофата.
   - Колега, може ли за малко? - казах аз, след като подчинените му си тръгнаха.
    - Подигравате ли ми се, господине? - изключително правилно и любезно ме попита той.
    - Не Ви се подигравам. Тези хора Ви нарекоха "шефе". Аз също имам такова прозвище. Значи сме колеги.
    - Едва ли работите с такива кретени, като моите - лъжливи и крадливи подлизурковци.
    - Спорно е, но за друго Ви повиках. В моята фирма има овакантено място. Работата е чиста, добре платена и постоянна. Трябва ми човек, който да организира и контролира работата в градината ми. Вие имате този талант.
    - Каква е заплатата?
    - Хиляда лева. Осигуровките - отделно.
    - Ех, господине! Нали видяхте - всяка вечер получавам тридесет лева само от този обект, а имам още три. Отделно, най-хубавите дрехи и мебели са за мен. Имам образование, с което и началник на някой от отделите Ви мога да стана. Обаче... обаче всеки сам избира дали да бъде крал на шутовете или шут на кралете. Аз направих своя избор. Извинете ме, но работа ме чака.
    Гледах го как се отдалечава, а шутът в мен ми се изплези.

© Весислава Савова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Росица!
  • Уважаеми Петя, Марко, Яна и Веси, искрено ви благодаря за коментарите. За мен е радост, че съм ви доставила удоволствие да прочетете разказа ми.
    С най-добри пожелания,
    Весислава
  • Страхотно е!
  • Яко !Добре измислено и поднесено.Знаеш, че харесвам твоето творчество.Поздрави!
  • Да,всеки прави своя избор сам...Явно клошарят е решил да запази достойнството си,нищо че е безхлебен,без парици в джоба...По Психолингвистика се учихме да правим експертиза на личността,само по речевите и характеристики...Твоята публична личност е образована,но и амбициозна,уморена от живота ,който води,с натоварено ежедневие,избрала е нелекия път на властта...Добре написано!
Предложения
: ??:??