Казват, че всяко пътуване има своя край. Разбира се, хората говорят много неща, но точно с това съм склонен да се съглася. Всеки край е едно ново начало, допълвам аз и лицето в огледалото се усмихва. Набръчкано лице, средна възраст и силни скули. Само с такава физиономия можеш да доведеш нещата до естествения им финал.
А той предстои съвсем скоро. Поглеждам към часовника. Часът е 11:32 и това значи, че ми остават двадесет и осем минути.
- Не се разсейвай, дядка - подвиква младият мъж зад гърба ми. Обръщам се и виждам, че за чешмата се е образувала малка опашка. Избърсвам ръцете си с няколко салфетки, усмихвам се, както ми се струва, извинително и излизам от тоалетната.
Часът е 11:33 и все още имам време.
Тръгвам право към ескалатора, стъпвам върху него и се оставям да ме отведе нагоре. Приземният етаж е заменен от първи. Следва нов ескалатор и вече съм едно ниво по-нагоре.
На втория етаж, точно срещу мен, са разположени няколко заведения за бързо хранене - Макдоналдс, Кентъки фрай и ощ ...