Обречени

''Махни се от пътя ни! Чуваш ли?'' За кой ли път вълните ядно се блъснаха в него. И, засилвайки се, отново и отново се втурнаха напред. А той, безмълвен и горд, ги наблюдаваше снизходително, осъзнал своята непристъпност.

Но веднъж една вълна, изморена от тази неравна борба, се отпусна във вдлъбнатината, образувана в него и стана чудо. 

Стоплена от слънчевите лъчи, тя се почувства безкрайна щастлива и не и се връщаше обратно.

Но сестрите и, забелязали колебанието и, бързо я издърпаха назад. Тя, засрамена се скри зад тях без да подозира, че всяка бе изпитала тази слабост.

А те, уплашени от своите предателски мисли, още по-яростно се заблъскаха в зъбера, в своя неосъзнат стремеж към свободата.