-  Къде тръгна? Кой беше? – Виктор се опита да я спре, но само си изпроси освирепял поглед, който го накара да остане на място.

-  До скоро! Пусни си Майлс Дейвис и се успокой. – След тези думи Катя излезе и остави в недоумение следователя. Не знаеше тя подигра ли му се или беше в шок от обаждането. И направи единственото, което се сети и което знаеше, че може – да я проследи. Изненада се, когато тя го отведе до апартамента си. Тя влезе във входа. А той застана на мястото, от където знаеше, че може да наблюдава всички стаи. „Сигурно е Ицо – мислеше си Вик – беше при мен, сега отива при нея. Но защо така бързо тръгна тя, не останах с впечатление, че се имат...” Но изненадата му беше голяма, когато видя в хола друг мъж, на около 50-55 години. Доста „наперен” за възрастта си.

-  Жоро, какво правиш тук? – още с влизането си Катя започна с въпросите.  Как влезна?

-  Попитай любовника си – засмя се мъжът срещу нея.

-  Виктор... той какво общо има.

-  Нищо, няма значение. Просто исках да поговорим. Зная, че не искаш да слушаш оправдания, но искам да знаеш защо се получи така.

-  Прав си, не искам да слушам...

-  И все пак – прекъсна я Жоро. - Имам нужда да поговоря с някого, а ти ще ме разбереш.

    Катя си сипа вино и седна на фотьойла готова да чуе това, което искаше – може би неговото разкаяние. Неговото признание, че е сгрешил – нещо, което никога не беше признавал.

-  Случи ми се нещо – започна той. – Нещо, което ме разтърси. Знаеш, че много те харесвах и си падах по теб – Катя кимна утвърдително и за миг си помисли, че е време да чуе мечтаните думи. Макар че отдавна вече не мечтаеше, но този мъж, това бедствие... Той продължи: - Мислех, че това е истинското, голямото, вълшебното... Кат, ти си ми приятелка и ще ме разбереш – още докато бяхме заедно, на края, когато нещата не вървяха, Я срещнах – не предполагах, че може да има нещо толкова ... силно, обсебващо...

-  Чакай, спри – почти извика момичето и в този момент за малко да се намрази, защото това не беше тя, не можа да се овладее и го показа. Но продължи: - Искаш да ми говориш за друга жена, за любовта на живота ти?

-   Да, нещо против ли имаш? – наглостта му беше безгранична. Но Катя успя да се овладее:

-   Слушам те! – И той започна да разказва – как са се запознали, какво чувства и т.н. Катя слушаше и се усмихваше. Мислеше си, че го е преодоляла, но сега, докато той разказваше за друга и знаеше със сигурност, че никога не е бил неин и не е била обичана, в главата й се въртяха странни мисли. Не можеше да си обясни дори сама на себе си: „Желая го! Повече от всякога и всеки.” И Катя си представи слетите им тела... Позите, които сменят като на порно филм...

-   Беше страхотно! Както винаги – Жоро изглеждаше доволен.

-   Да, страхотно – като ехо прозвуча тя. И продължи вече доста по-уверено: - Знаеш ли ти си по-гаден от всякакви типове, които може да съществуват. – Той я погледна изненадано, но тя му махна да мълчи и продължи – Нямаш и най-малка представа колко си ме наранил. Влезна ми под кожата  и започна да дълбаеш, да ровиш, да ме боли всеки път, когато си помисля за теб. Заради теб се промених, но с теб май не успявам...

-   Защо? Какво имаш предвид?

-   Нали знаеш - има различни типове мъже, които могат да ти объркат живота... Чакай. Вземи – Катя му подаде едно женско списание. – Прочети тази статия и ми кажи можеш ли да се откриеш сред описаните.

Жоро седна послушно, нетипично за него, и зачете:

Магнит за неподходящи мъже

Често ни се случва да си задаваме въпроса: Защо все ни се „лепят” възможно най-неподходящите мъже? Ровим се из специализирана литература, интернет, питаме приятели какво ни има, но пак не разбираме защо се получава. Има мнение, че определен тип хора, напр. жени привличат определен тип хора от противоположния /или не/ пол. Само че това не ни успокоява. И защо неподходящите са толкова различни? Не може ли да са само един вид, да речем скучни; защо всички възможни неподходящи са при нас? Какво имам предвид? Това е списък на неподходящи /според мен/ мъже. Тази класация е направена въз основа на личен опит.

- патологичен лъжец – всичко е прекрасно, мислим си, че сме влюбени, но закъснява за среща с обяснението, че с един приятел трябвало да пренасят уран! И това ги забавило; интересно, но докога?!

- женен – класически случай; лепи се, омайва с красиви думи и обещания /наглец/ и накрая се оказва, че е обвързан – и то здраво;

- мутра – това е малко демоде, а може би не. Някой, който си мисли, че като ни вземе страха и ще сме негови; не приятелка, а нещо като придатък към мускулите му;

- неотразим любовник – той е най-великия, най-желания, най-....; той е мечта за всяка жена, особено на думи; но не търпи никаква критика; ами ние къде сме в картинката?

- не поддържа лична хигиена- тук да коментирам ли изобщо? Или вече усещам мирис на ... ууууу;

- футболен запалянко – не само че ходи по мачове, но и играе с момчета поне два пъти в седмицата; а висшата лига по ТV – може би има абонамент; в повечето случаи е запален и по еврофутбол – няма време, няма пари, за какво му е приятелка?

- алкохолик – без твърдо питие не може да каже и две думи, но толкова прекалява, че ни се отщява да го доближим;

- запален по лов и риболов - няма лошо ако е 1–2 пъти на сезон, но ако всяка свободна минута прекарва в гонене на дивото, какво да прави питомното?

- не знае какво иска– мило е, когато иска мнение, но когато е на 30 и все още не е сигурен какво ще прави с живота си, започва да прилича на смотаняк;

- циция – брои всяка стотинка; бакшиш в заведение – табу! Купувате си нещо, а той ви пили на главата, че можело и да не го взимате;

Спирам с изброяването. Разбира се има и много психопати, които могат да вгорчат нечии живот.

Винаги може да намерим недостатък на човека до нас. Дали ще го приемем или не – зависи от нас, от чувствата ни. А вероятно и това доколко приемаме и можем да видим нашите собствени „трески за дялане”. А когато срещнем подходящия, го обичаме – даже и да е с безброй недостатъци, колкото и неподходящи да са?!

-  Не, не се откривам.

-  Ето, за това ти говоря- тези всички може да те ядосат, да те накарат да им теглиш една, но ти... ти просто объркваш животи... Няма значение – не искам повече да говоря – и тя почти успя да накара мислите и чувствата си да й служат и със спокоен тон продължи: - Искаш ли да си вземеш вана? – той я погледна учуден – Не се изненадвай – тя е подарък за страхотния секс. Ще я приготвя. – След малко, облечена и нагласена, отново го покани във вече приготвеното удоволствие.

-  А ти – усмихна й се той – няма ли да дойдеш?

-  Имам малко работа и ще изляза. Няма да се бавя.

Когато мина покрай прозореца, махна с ръка и се усмихна, като че казваше „Здравей!”, сякаш имаше някой отвън. Тя знаеше, че Виктор наблюдава- като в доброто старо време. „Вероятно беше сложил и микрофони.” – мина й през главата. А тази мисъл я накара да се усмихне, вместо да се ядоса или разстрои. Не можеше да си представи колко беше права...

След около половин час се прибра и не очакваше, че няма да намери никого. Но Жоро не беше във ваната, а тя беше празна. „Е, понякога и аз греша в преценките си!” Но я чакаше изненада. Дрехите му бяха разхвърляни из цялата стая , обувките му бяха там, ланеца... Само гривната, която му беше подарила за един рожден ден, с надпис „Любов на моя живот!” я нямаше. Стори й се странно. Разходи се още веднъж из стаите – можеше да иска да я стресне: да изскочи отнякъде и да я прегърне или... Но нищо такова не се случи.

Първо реши, че е някаква шега. Но беше изморена, за да мисли, а и се надяваше наистина да се е махнал от живота й, даже и по този странен начин. Събуди се, когато светлината на деня се виждаше зад пердетата. Разсъни се. Сети се за Жоро и някакво необяснимо притеснение заседна в гърдите й. Обади се в полицията. Подаде сигнал за изчезнал човек и евентуално престъпление, по-точно убийство...След няма и две минути на вратата се звънна. Отвори. Двама униформени стояха пред нея:

- Добър ден, господа! Много сте бързи – усмихна се тя. – Заповядайте! Оттук предполагам е изчезнал човекът. Вероятно...