Обществени враТове
Имало едно време един борец. Той бил най-умният сред безмозъчната сива маса от мускули и вратове. Знаел наизуст номера на GSM-a си, както и няколко крилати фрази като: “Ще те изкеча, бе, брато!” и “Ела ми, бе, китко недолюбена!”. Върхът на върховете, гениалната умопомрачаваща мисъл, родена от неговия едноклетъчен ум, било краткото словоизлияние “Ега си!”. Тази, смазваща със своята киберпространственост мисъл, редовите вратове издигали в култ и я употребявали като заклинание срещу: уроки, манекенки и словесен запек.
Борецът винаги имал странното усещане, че “днес е неделя”. Спокойствието му смущавали единствено лаят на доберманите, пазещи зорко стените на непристъпния му замък. Понякога, когато бил в особено добро настроение, мутрягата пускал кучетата около къщата и се наслаждавал на воплите на нахапани от зверовете цигани, дръзнали да ровят в казаните за остатъци от мутрашката трапеза.
В меките постелки, съвсем до разплутото телосложение на човека-врат, кротко, ама неспокойно, дремела русокоса хубавица, тип Памела Андерсън, готова във всеки един момент да се превъплати в нещо средно между жива кукла Барби и златна рибка, изпълняваща желания .
Всяка сутрин борецът се събуждал доволен от живота и посягал към мобилния си, за да раздаде тежките си заповеди на редовите вратлета.
Често, в просъница, вземал по погрешка дистанционното на телевизора и след няколко неуспешни опита да набере желания номер, запращал пластмасовата кутийка към най-близката стена. Барбито до него тутакси се изпъвала като струна и започвала да чурулика дежурните си успокоителни трели към кипящия и бълващ ругатни вулкан до нея. Не след дълго спасителният звън на GSM-а поправял досадното недоразумение, така поне дистанционното за уредбата оставало цяло.
Винаги имало поне едно ранобудно борче, измъчвано от непреодолим мисловен проблем, нетърпящ отлагане. Въпрос на чест било шефът да дава напътствия на борчетата, изпаднали в голяма или малка нужда, както и да организира личния им живот. И за да не се заплитат в конфузни ситуации с някоя по-опърничава манекенка или ученичка от езикова гимназия, шефът бащински им давал съвети как да се отнасят към жените и останалите неодушевени предмети от борческия свят.
Дъщеричката на боса - свръхинтелигентна блондинка от пето поколение била гордостта на фамилията със своите познания в областта на персоналните компютри. Феноменалните ù заложби стигали дотам, че тя уверено можела да включва и изключва “Макинтош” за не знам колко си хиляди долара, като пъхвала или издърпвала захранващия кабел от най-близкия контакт с отработено до финес движение на китката. Когато гордостта на семейството успеела да натисне някой произволно избран клавиш от клавиатурата, всички били абсолютно убедени, че това е гениален избор и стореното граничи с вълшебство. В повечето от случаите, избраният клавиш бил „spacebar”, по нашенски „шпация”, който поради нестандартния си размер, се запомнял що-годе лесно. След като ефектът от натискането не променял картинката на екрана, викали на помощ домашния програмист, нает срещу скромните 500 долара да обучава “слънчицето”...
Синчето на “човека врат” – кръстоска между булдог и снежен човек, можело да управлява джипа на татко си и се гордеело с уменията си да го паркира в гаража. Обикновено паркирало тежката машина в най-близкия двор или по средата на улицата, с което занимавало полицаите от квартала да преместват учтиво колата на боса и да му се извиняват за безпокойството.
Някъде към обяд цялата семейна лудница утихвала. Малките отивали на училище(винаги били втора смяна, защото ставали от сън не по-рано от 11.30), а борецът тръгвал да обиколи любимите си заведения, както и да събере борчетата, за да им разпредели задачите за деня. Още преди да утихне свистенето на гумите на „бавареца”, Барбито поглеждала през прозореца за всеки случай и тутакси се превръщала в закопняла за ласки Памела и с треперещи пръсти набирала номера на някой от многобройните си любовници. После обличала нещо по-семпло, слагала тъмни очила и с мъничката си спортна кола се отправяла към прегръдките на избрания за деня любим...
Следва продължение...
Кирето
© Кирил Ганчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ха-ха, развесели ме! Чакам продължението!
-
Ааа, писал си за роднините на моя бизнесСвин от фейлетона "Силният".
Добре си ги изтипосал! Бравос, бравос!
Чакам продължението! -
Свежарско е!Хареса ми!
-
До Грег.
Има само една система, която може да задвижи една държава. Против тази система са и мутрите и "нормалните" хора. Всеки с неговите си аргументи против нея. Като казах предния път система, нямах предвид мутринската, а тази за която и Илия Павлов примерно и онзи от сливенската банка са един дол дренки. Системата коята все още не съществувя, защото никой не я иска. Мутрите ще си доят тяхната система, а малкия измекяр ще се оправдава с мутрите, за да не направи нещо от живота си, а само да от дои това, което е останало за доене.
Малка или голяма мутрата си е мутра. А те са над 7 милиона. -
Пропуснах да отбележа, специално за изречена /Мая/:
И ще ГИ довърша подобаващо))))))
Грег, така е приятелю! Продукт са на "системата", която уж сменихме.
Силви, за съжаление истинските неща са изхвърлени "някъде в тъча", както казват мъдрите хора. Диващина и беззаконие, прикрити зад легален бизнес и купуване на гласове и политическо влияние, движат страната...към дъното. Но пък, докато има будни хора, ще изгребваме водата от кораба и ще запушваме пробойните във всеки борд, докато накрая стигнем брега, или поне потънем с достойнство! -
Готино. Поздравления!
А на Николай ще кажа, че мутрите не са срещу системата. Те са рожба на системата и в апогея си хич не се бореха срещу нея, защото тя им даваше хляба и ножа. -
На мен лично, ми прави впечатление нещо: откакто излезе първият филм "Бързи и яростни", страната се разболя от треска по такива возила. Започна едно шарене на автомобилите с лепенки, рисунки, пламъци, надписи от типа: "Пай се, луд съм", "нямам стигане, понеже съм глупав и не чувам!" ...в страната влязоха мощни машини, шофирането се превърна в дива надпревара с много жертви.
Освен всичко това, "чалга цунамито", което помете бреговете на "съзнанието" на доста голяма маса от хора, чувството за арогантност и безнаказаност, в комбинация с изпития алкохол и дрога, превръща остатъците от здрав разум в кървава каша. Справка - крими-колонките във всяка една медия... -
Мда, да крадеш скъпи коли и да рекетираш е престъпление. Но да криеш данъци, социални осигуровки и да не се застраховаш за здраве, като се оправдаваш с бедноста си, е геройство и показва характер. Хората се чувтват герои в борбата срещу системата. А са си просто едни анонимни, малки, жалки мутри.
-
Съгласен съм, Николай. Много точно го каза: "Където има хляб за мутри, има и мутри".
А относно похитителя, макар да не му е тук мястото да коментирам - заслужава да си понесе цялата строгост на Закона! Никакъв компромис за човек, дръзнал да извършва посегателство върху живота на други хора, както и да упражнява терор върху тях и близките им!
Все пак, в обществото ни има разделение и "чалгализиране" ако мога да го нарека така. Дано да сме откъм страната на "нормалните"...
Поздрави от мен! -
Всеки може да влезе в ролята на мутра, особено в среда като нашата. Там къето има хляб за мутри има и мутри. У нас всеки кълне мутрите, но тайно им се възхищава, защото в крайна сметка са срещу системата. А у нас всеки е срещу системата. Пресен пример е банковия обир в Сливен. Масата тайно и янво симпатизираше на бедното момче, а никой не се пита, какво ли преживяват хората взети за заложници. Колкото и да плюем мутрите, ние всички сме си мутри. Кой малка, кой голяма.
-
почва обещаващо
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
