(епистоларна история)      

         “Уважаема госпожо Кмет, поздравяваме Ви за изборната победа. Пожелаваме Ви успешно да  завършите мандата на Вашия предшественик и настоящ Премиер, на когото ние симпатизираме и подкрепяме изцяло. Но пред нашия блок на улицата се спука една тръба. Още преди три месеца и много преди местните избори! Обаче общината от тогава нехае – вече се образува цяло малко езерце! Молим ви да вземете мерки! Домсъветът.”

         “Уважаеми съграждани, във време на криза и континентално засушаване, вашият почин да направите сладководно езерце пред блока ви, заслужава адмирации. Може да помислите за неговото зарибяване или да развиете детския масов спорт и по-специално целодневен отдих на малките палавници. Както ви е известно, столицата има проблем с детските градини. А нашите деца са нашето бъдеще! Правим всичко според възможностите си, но за жалост те са ограничени от кризата. Затова ни е изключително нужна вашата подкрепа. Тези занимания ще повдигнат духа ви в настоящите трудни времена, ще повлияят благотворно на семейния бюджет и сплотяването на съседската общност. Ще има с какво да се занимавате по време на работа, а и след това. Дерзайте, приятели! Това е пътят на нашето европейско развитие! Госпожа Кметът.”

         “Кметице, езерцето - за което ви писахме преди три месеца, вече се превърна в голямо езеро! Не можем да си влезнем, нито да излезем от блока си. Има вече разделени семейства! Предприемчиви роми от съседното гето ни превозват със салове, сковани от врати и черчевета от блока до другия бряг на безбожни цени, за да можем да отидем на работа.  А вечер сме принудени да се добираме до вкъщи с плуване.   Освен това по цял ден се гърми - избиват рибата с бомби от карбит или с електрически ток, от което дори и уличните кучета избягаха. Но види се – това е доходоносно за ромите занимание. Започнаха да се навъртат и мутри с джипове, надушили бизнеса...  Молим Ви да вземете спешно мерки! Домсъветът.”

         “Скъпи хора, ето как вашата гражданска инициатива ще издигне на ново, по-високо ниво авторитета на нашата хилядолетна столица. С радост научавам тази добра новина и бързам да ви уведомя, че сме предложили на  Световната федерация по водни спортове в езерото пред вашия блок да се проведат следващите олимпийски състезания. Така вие ще имате изключителната възможност да ги наблюдавате и аплодирате направо от балконите си. Подгответе се да представите добре нашия град. От името на Общината ви благодарим за направеното от вас! Госпожа Кметът.”

         “Господин министър-председател, езерото пред нашия блок – за което Ви писахме още докато бяхте кмет, се превръща в море! Кметицата не си мърда нито пръста, нито нещо друго, за да разпореди ремонт на спуканата тръба. Мазетата ни са наводнени. В тях имаме продукти и вещи, до които не можем да достигнем, защото не всички от нашия блок умеят да плуват под вода. Принудени сме да търсим услугите на водолазни екипи чак от черноморските градове, за да си извадим някой друг буркан със зимнина. Молим ви да вземете мерки! Домсъветът.”

         “За съжаление, действително такова наследство ни остави Тройната коалиция и проблемите пред правителство на нашата Партия са много. Но трябва да се мисли позитивно и с поглед към европейското ни бъдеще! Както сами се убеждавате, пред вашия малък, но сплотен от обстоятелствата съседски колектив, се очертава още една прекрасна възможност. Както се казва – две в едно! Освен провеждане на международни регати по ветроходство пред блока ви, аз съм направила постъпки от името на общината пред ЮНЕСКО за обявяване на вашите мазета за подводен резерват. Предвиждаме там да се развие подводен риболов, който ще бъде новост и атракция за столицата. Така ще се привлекат нови инвестиции в нашия град. Госпожа Кметът.”

         “До Президента на републиката! Господин Президент, нашият жилищен блок се оказа в центъра на един истински океан! Кметицата и премиерът нехаят. А водата вече подяде основите на блока и ние се носим свободно по вълните… Не знаем дори накъде отплуваме! А тръбата тече ли, тече… Домсъветът.”

         “Скъпи съграждани! Вие сте ярък пример за предприемчивостта и мобилността на нашата нация! Да, вие се превърнахте в пратеници на нашия народ, в олицетворение на нашата добра воля! Разнасяйте славата ни като българи и преди всичко – на столичани,  на шир и длъж! А посоката – за нея не се тревожете. Тя винаги е една! Към светлото ни европейско бъдеще! Госпожа Кметът.”

         “Ти-ти-ти, та! Ти-ти-ти, та! SOS… SOS! До всички добри хора на тази планета, които ни чуват! Потъваме! Едва успяхме да сглобим радио-предавател от един стар ВЕФ и други подръчни средства. Над водата са само три етажа от нашия носещ се по вълните блок, а от шахтата на разваления асансьор постоянно бълва вода… Помогнете, за Бога! Домсъветът.”

         “Драги съграждани! Световните агенции предадоха вашия зов за помощ. Сигналът ви е засечен благодарение на радио-любители от Еквадор. Политика на общината е да оказваме помощ на съгражданите ни, където и да се намират по света. Със съдействието на международната общност, Президентството, Парламента,  Партията и Правителството, общината взе присърце вашия проблем. Ето защо изпращаме единствената родна подводница с бригада от техници и подводничари , които да оправят разваления ви асансьор. Дерзайте и знайте, че нашата Партия е съпричастна с вас. Освен това, разчитайте винаги занапред, където и да сте, на моята лична подкрепа! Госпожа Кметът.”

* * *