Объркано нещо е животът. Днеска го гледаш един, утре се обърне и вече станал друг. Днеска си на дъното, утре си се качил на върха. Заседиш се колкото там можеш на високото, пак се завърти оня ми ти живот и пак си изпаднал на някъде. Днеска, ако си на просяшка тояга и някой ти каже „Ти след толкова и толкова време ще ходиш в костюми и с вратовръзки!” ти ще му се изсмееш, ама току-виж така и се случи. Никога не знаеш какво те чака зад ъгъла.
Като бях по-млад, много-много не ги мислех тия работи, ама и това взе да ми се изяснява полека-лека.
Още като не бях завършил гимназията, започнах да работя по строежите. Майка ми беше продавачка, а баща ми - миньор. Все гледаха на мен и на брат ми нищо да не ни липсва, ама нали знаете, труден е животът, все по-отрано подхваща хората... И така, ето ни и нас, мене и братчето ми Павел в работни гащеризони и загрубели от работата ръце.
Завършихме училище и вече окончателно си хванахме хляба в ръцете. В една фирма се хванахме общаци в началото. По цял де ...