Оцелявяне
За две седмици с майка ми говорихме на какви ли не теми.
Но всеки ден – всеки ден! – поне няколко пъти чувах: “Ей, Гошо, едно време бяхме бедни, не можехме много неща, но имахме спокойствие...”
И това ми го казваше на мен – който 1989 година бях на 36. Тоест – живял съм в това време.
Не е идея-фикс. Но може и да стане. Защото мисълта на възрастните хора се връща назад и сравнява.
Майка ми казва: “Живяла съм и в царско, и в комунистическо, и в тая демокрация...Обаче...”
Да, натам и вие го знаете – сигурността!
За двете седмици, докато бях там, се била наспала нормално.
Защото в цялата махала – да не кажа в града, възрастните хора не спят спокоен сън.
Не, не е голяма престъпността. Поне аз не чух за някое дори битово престъпление – и за времето, когато бях там, и преди това станало.
Обаче, хората си ги е страх. Много ги е страх.
И възрастните спят заключени, със затворени прозорци /посред жегите!/, с пуснати кучета.
Имат основание. След погребението на баща ми, останах сам у дома.
И посреднощ чувам – скърцане, стъпки.
Брат ми е нагласил лампа на двора, която реагира на минаващ човек. Тя светна.
Скочих, взех голямата отвертка и безрасъдно излязох през задната врата.
Тишина...
Обиколих, минах под лампата, влязох.
До сутринта – спокойствие.
Явно разбраха, че не е сама жената в къщата и изчезнаха.
Така че – има основания за страх.
Но друго ме накара да се замисля.
Какво иска нормалният човек?
Не политически дискусии, не решаване нас ветовни проблеми, не много, ама много пари и власт.
Нормалният човек не е политикан. Той иска спокойствие – а живота си сам ще уреди.
Спокойствие – кой както го разбира.
Е, май точно това отне на хората новото време.
Няма и няма спокойствие – няма възможност човек да решава сам съдбата си. Защото е зает с оцеляването.
Не директно физически /макар че и това се случва/.
А оцеляването като човек.
Защото постепенно се превръщаме в примати – чиято цел в живота е ясна, близка и физически реална.
Дух?
Култура?
Цивилизация?
Някак си е трудно да се мисли за тях, когато постоянно бдиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
