9.10.2004 г., 21:57

Очакване

1.6K 0 0
Заключих вратата...
Звукът обиколи пространството и се заби в съзнанието ми с непоносима болка. Треперещите колене с усилие направиха първите крачки към кофата за боклук.
- Може да не ти харесва - мерна се в съзнанието ми докато ключа падаше в нея - но това е най подходящото място за теб.
Крачките отекваха като камбанен звън в главата ми, разгонвайки проблясващите мисли и спомени в нощта. Вятърът забоде иглите си в онова което беше останало от тялото ми - изтръпнало, неусещащо, неживо.
Тишина. Крещяща, болна тишина и звук на камбани.
Вървя без цел, без мисъл, без охота към кея. Просто вървя. Зад всички тези врати, край които минавам е светло, топло, уютно, като зад тази, която заключих, но моето място не е там. Моето място е на кея, който е пуст от хиляди години, където не пристават кораби - най самотното място на света.
Чакам. Тя знае, че съм тук и може би ще се забави, но ще дойде. Ще ме целуне и ще тръгнем ръка за ръка към...
...вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...