LyudmilaStoyanova (Lyudmila Stoyanova)
31 27
8.09.2024 г., 7:36 ч.

Очакване 

  Проза » Други
142 3 5
1 мин за четене


Валят секунди – стружки от очакване... натрошената нощ се рони като черен графит изпод пръстите на утрото. Луната вече е бледа старица, която чезне под светлините на новия ден. Плажът е малък и добре скрит, само солените вълни знаят къде е. Две чайки кръжат над златната диря в спокойното море и сякаш се любуват на сенките си. По шахматното поле на небето бели облаци се сблъскват с черни. Вятърът е умел играч и знае как да раздвижи всичко така, че накрая пухкавите белчовци да завземат черните немирници. На пясъка малко раче се тътри към морето, а до него няколко черни миди се подават изпод мокрия и бял пясък. Недалеч от брега, в една купчинка въглени, червен цвят се разпуква като див мак. Вълшебната му сила кара въглените да припукват, цвърчат и треперят. Отгоре има дебела цепеница, но тя не успява да заглуши и спре танца на огъня. До него два силуета, завити в пухкаво одеяло, гледат към хоризонта. Звездите все още се виждат и блещукат като коледни украшения. Някъде в далечината се чува лай. Кученце тича към огъня и се върти еуфорично край него. В устата си държи чехъл, но внезапно го пуска и се хвърля в обятията на единия силует. Нослето му е мокро и топло, а любовта – безкрайна.
 

© Lyudmila Stoyanova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??