Очилата

(не по Чудомир)

     Беше преди време, преди мно-ого време, водех се все още млад специалист по електроника, когато ми натресоха развой на уред за чужбина. Ама не тая, нашата си чужбина, ами лошата, западната. И за да не се издъни младокът, демек аз, щото нали, много престиж, много отговорност, сакън, да не се изложим пред капитализъма, сложиха и още един, по-възрастен колега инженер в проекта.
     Отначало се страхувах той да не почне да прави всичко на радиолампи, но опасенията ми се оказаха напразни — колегата си беше в теч с електрониката, ъп-ту-дейт, както сега се казва на ново-европейски.
     Само дето недовиждаше...
     — Абе, я погледни тази спойка, че нещо не ми се вижда ок...
     — Абе, я виж тая интегрална схема, че надписът е нещо размазан...
     — Абе, я...
     По някое време ми писна.
     — Ти очила не носиш ли? — попитах го съвсем делово.
     — Нося... — призна си той.
     Гледах го мълчаливо и въпросително.
     — Счупени са, трябва да ги дам да се оправят.
     Тогава, както и сега всякакви ремонти искаха време. Но все пак минаха седмици, той продължаваше да ме експлоатира оптически.
     — Какво стана с твоите очила — попитах го по някое време.
     — Ей, верно, бе! — плесна се той по челото, — тея дни ще мина да ги оставя...
     Изчаках „тея няколко дни“ и пак го попитах. Той само ме погледна гузно и кимна виновно.
     Да ама наближаваше времето да ни командироват задгранично. Не в тая, нашата чужбина, ами в лошата, западната. И тука станах вече настоятелен, няма да се излагаме пред капиталистите, я.
     — Последно, кога ще са ти готови очилата!? — поставих въпроса ребром. — Знаеш, след две седмици заминаваме. Нали не искаш да ходиш слепок по тамошните задачи?
     — Това си има и предимства... — промърмори той.
     — Какви пък са предимствата да си кьорав? — недоумявах аз.
     — Млад си ти, не ги разбираш тези неща.
     — Кажи де, може пък и да вдяна — любопитство ми се беше възбудило.
     Колегата се огледа, дали няма в близост някой да ни слуша и сниши глас:
     — Много просто, бе, младок, всички жени са хубави...