Говори ми! Моля те, говори! Знам, че се твърди, че очите могат да казват много повече неща от устните, но аз твърдо не съм съгласна. Особено, когато става въпрос за твоите очи - черни и... потайни. Не мога да гадая какво искаш да ми кажеш, нито мога да знам какво мислиш, когато си с мен. Искам да ми кажеш, но не мога да те помоля за това. Аз също те гледам и се надявам да го разбереш по очите ми, но явно и моите са доста мълчаливи.
Кажи ми какво не е наред?! Кажи ми защо не се усмихваш? Може би не мога да ти помогна, но мога да те изслушам... мога да те прегърна и да ти кажа, че всичко ще се оправи. Когато съм с теб знам, че мога да направя всичко. Искам и ти да се чувстваш така. Искам да знаеш, че не винаги съм била това, което съм сега. Малко или много ти ме направи такава. Понякога съм така замислена и тъжна, че не мога да се позная в огледалото. Друг път летя и се усмихвам на всичко и всички. Кое от двете състояния е по-често срещано? Ами познай по очите ми... но те пак мълчат. Ти ...