Oct 26, 2007, 8:26 AM

Очите не винаги говорят

  Prose » Others
1.6K 2 2
2 min reading
Говори ми! Моля те, говори! Знам, че се твърди, че очите могат да казват много повече неща от устните, но аз твърдо не съм съгласна. Особено, когато става въпрос за твоите очи - черни и... потайни. Не мога да гадая какво искаш да ми кажеш, нито мога да знам какво мислиш, когато си с мен. Искам да ми кажеш, но не мога да те помоля за това. Аз също те гледам и се надявам да го разбереш по очите ми, но явно и моите са доста мълчаливи.
Кажи ми какво не е наред?! Кажи ми защо не се усмихваш? Може би не мога да ти помогна, но мога да те изслушам... мога да те прегърна и да ти кажа, че всичко ще се оправи. Когато съм с теб знам, че мога да направя всичко. Искам и ти да се чувстваш така. Искам да знаеш, че не винаги съм била това, което съм сега. Малко или много ти ме направи такава. Понякога съм така замислена и тъжна, че не мога да се позная в огледалото. Друг път летя и се усмихвам на всичко и всички. Кое от двете състояния е по-често срещано? Ами познай по очите ми... но те пак мълчат. Ти също. Гледаш ме сякаш ме няма - знам, че е така. Къде са очите ти сега? Кого търсят? Не мога повече така. А ти сякаш не ме чуваш. Продължаваш да ме прегръщаш и целуваш, но продължаваш и да мълчиш. Кажи ми какво точно искаш, моля те, кажи ми! Изкрещи това, което ти тежи. Наричай ме с каквито искаш имена, но ми кажи какво става. Всеки ден се повтаря една и съща болка. Една и съща неизвестност ме дебне и не знам как да я премахна. За някои това е тръпка, но аз имам чувството, че то толкова много "тръпки" сърцето ми изведнъж ще спре да бие. Не мога да се скрия от теб. Не мога, а искам. Искам да затворя тези проклети очи и да не виждам лицето ти. Но сега има една разлика. Преди го виждах усмихнато, а сега е просто... далечно.
Може би всичко се разпада и очите ти не искат да ме наранят. Може и никога да не е имало нищо и очите ти да не знаят как да ми го кажат. Не знам. Ето, пак гадая и не стигам до никъде. Опитай се да ми помогнеш или повече никога не ме поглеждай с тези очи. Махни се от живота ми така, както прави вече толкова пъти. Но нека този път поне едно нещо бъде различно... кажи ми защо стана така и каква е причината. Тъй като очите ти не говрят, го кажи с думи. Кажи го така, че да го разбера и да ми стане ясно веднъж завинаги как точно стоят нещата. Просто... говори!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...