Очите не винаги говорят
Кажи ми какво не е наред?! Кажи ми защо не се усмихваш? Може би не мога да ти помогна, но мога да те изслушам... мога да те прегърна и да ти кажа, че всичко ще се оправи. Когато съм с теб знам, че мога да направя всичко. Искам и ти да се чувстваш така. Искам да знаеш, че не винаги съм била това, което съм сега. Малко или много ти ме направи такава. Понякога съм така замислена и тъжна, че не мога да се позная в огледалото. Друг път летя и се усмихвам на всичко и всички. Кое от двете състояния е по-често срещано? Ами познай по очите ми... но те пак мълчат. Ти също. Гледаш ме сякаш ме няма - знам, че е така. Къде са очите ти сега? Кого търсят? Не мога повече така. А ти сякаш не ме чуваш. Продължаваш да ме прегръщаш и целуваш, но продължаваш и да мълчиш. Кажи ми какво точно искаш, моля те, кажи ми! Изкрещи това, което ти тежи. Наричай ме с каквито искаш имена, но ми кажи какво става. Всеки ден се повтаря една и съща болка. Една и съща неизвестност ме дебне и не знам как да я премахна. За някои това е тръпка, но аз имам чувството, че то толкова много "тръпки" сърцето ми изведнъж ще спре да бие. Не мога да се скрия от теб. Не мога, а искам. Искам да затворя тези проклети очи и да не виждам лицето ти. Но сега има една разлика. Преди го виждах усмихнато, а сега е просто... далечно.
Може би всичко се разпада и очите ти не искат да ме наранят. Може и никога да не е имало нищо и очите ти да не знаят как да ми го кажат. Не знам. Ето, пак гадая и не стигам до никъде. Опитай се да ми помогнеш или повече никога не ме поглеждай с тези очи. Махни се от живота ми така, както прави вече толкова пъти. Но нека този път поне едно нещо бъде различно... кажи ми защо стана така и каква е причината. Тъй като очите ти не говрят, го кажи с думи. Кажи го така, че да го разбера и да ми стане ясно веднъж завинаги как точно стоят нещата. Просто... говори!!!
© Сандора All rights reserved.