Ода за градския транспорт
Ако искайте вярвайте, но за мен градският ни транспорт е бил, е и ще пребъде като национална гордост. За малко щях да забравя – отскоро е и поредната европейска забележителност. Защо ли, ще ме попитате. Много просто. В тези смутни времена на оцеляване, когато човек за човека не е приятел и брат, а недоволен митничар, софийските автобуси и тролейбуси проявяват безценното чувство на взаимопомощ. Безкористна колегиална взаимопомощ. Именно това ги кара да не щъкат самотни през 5-10 минути по линиите като сирачета, а да се движат в стройни групи по 3-4 коли, плътно една зад друга. И то на час по лъжичка. Ако някоя се повреди, другите да се притекат на помощ.
И какво толкова се е случило, та хората по спирките негодували? Нали до края на работното време все ще мине още някоя група коли. Само където никой не е сигурен до края на работното време на първа смяна или на трета. Но важното е, че ще минат. Стига вече черногледство!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
