АЗ БЯХ НА 20, А ТОЙ НА 30, ЛЮБОВТА НИ БЕ ИСКРЕНА И ЧИСТА КАТО
КАПКА УТИННА РОСА, ОВЕСИЛА СЕ НА ЛИСТОТО НА ЛИЛАВА ТЕМЕНУЖКА, С БЕЗБРОЙ КРАСИВИ ВЕНЧЕЛИСТЧЕТА
И НЕВЕРОЯТНО КРАСИВИ ТИЧИНКИ, ПО КОИТО ИМАШЕ ПРАШЕЦ, КОЙТО ХИЛЯДИ ПЧЕЛИЧКИ СЪБИРАХА И ПРАВЕХА ОТ НЕГО НАЙ-СЛАДКИЯТ И НАЙ-
ВКУСНИЯТ МЕД В ЦЕЛИЯТ СВЯТ.
ВЪПРЕКИ, ЧЕ СЪДБАТА НИ СЕ ОПИТА ДА НИ РАЗДЕЛИ ОКОЛО СТОТИНА-ДВЕСТА ПЪТИ,
И ТО ПО НАЙ-БРУТАЛНИЯ И БЕЗКОРИСТЕН НАЧИН, ЛЮБОВТА НИ ОЦЕЛЯ, ЗАЩОТО БЕШЕ ПО-СИЛНА И ОТ БОГА,
НОЩТА БЕШЕ ДЪЛГА И КРАСИВА, ЛУНАТА СЕ БЕ СПРЯЛА В ГОРНАТА ЧАСТ НА НЕБЕТО, НИ ПО-ВЛЯВО,
НИ ПО-ВДЯСНО, А ТОЧНО В ЦЕНТЪРА, БЛЕСТЕШЕ С МОЩНАТА СИ СВЕТЛИНА, ОЗАРИЛА С ЛЪЧИ И НАЙ-ДАЛЕЧНАТА
ПЛАНЕТА ОТ ГАЛАКТИКАТА, СЪЩО КАКТО НАШАТА ЛЮБОВ СЕ ПРЪСКА БЕЗРАЗБОРНО ПО СВЕТА И СЪБИРА
ВСИЧКИ ВЛЮБЕНИ ЗАЕДНО.
БЯХ ТОЛКОВА ЩАСТЛИВА, ЧЕ ДОРИ И СМЪРТТА НЯМАШЕ ДА УСПЕЕ ДА Я ЗАСЕНЧИ.
КАПКА МАСТИЛО КАПНА НА ЛИСТА, ДОКАТО ПИШЕХ ТОВА И ОТ МАЛКА ЧЕРНА МАСТИЛЕНА ТОЧИЦА,
СЕ ПРЕВЪРНА В ГОЛЯМО ЧЕРНО ПЕТНО, СЯКАШ КАПКА МЪКА БЕ ПРОТЕКЛА ПО ЛИЦЕТО МИ,
ЗА ДА ИЗРАЗИ ЛИПСАТА МИ НА ЛЮБОВ, КОГАТО ТЕБ ТЕ НЯМА.
ЧУВСТВАМ, ЧЕ СЪРЦЕТО МИ КОПНЕЕ ЗА ТЕБ И В ТОЗИ МИГ С ГРЪМ И ТРЯСЪК НЯКОЙ ВЛЕЗЕ В СТАЯТА.
ТРЯБВАШЕ ДА ПРЕКЪСНА, А МАСТИЛОТО В МАСТИЛНИЦАТА МИ ПОЧТИ ПРЕСЪХНА, ТОГАВА В МЕНЕ СЕ РОДИ
СТРАХОТНО ОЗАРИНИЕ, СПРЯХ ДЪХ... ВСИЧКО МИНА ПРЕЗ ГЛАВАТА МИ НО...
НЯМАХ МАСТИЛО ЗА ДА ГО НАПИША. МИСЛИТЕ МИ ВЕЧЕ БЯХА ОТЛЕТЕЛИ.
СЛЕД НЯКОЛКО МИНУТИ ОТНОВО СЪМ ТУК, СТОЯ И ПИША.
БЕЗГРАНИЧНАТА ЛЮБОВ В ДУШАТА МИ ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА МЕ ИЗГАРЯ ДО БОЛКА И ПАК ДА УТИХВА
С ГЛАС НА САМОТНА ПУСТИНЯ, СГУШИЛА СЕ ПОКРАЙ ПРОХЛАДЕН ОАЗИС С КАМИЛИ,
СПРЕЛИ ДА УТОЛЯТ ЖАЖДАТА ОТ НЕСПИРНИЯТ ПЪТ ПРЕЗ ГОРЕЩАТА ПУСТИНЯ.
ВЕЧЕРТА БЕШЕ СТРАХОТНА, СЪРЦЕТО МИ ВСЯКА СЕКУНДА СПИРАШЕ ДА ЖИВЕЕ
И ОТНОВО ВЪЗКРЪСВАШЕ, С ИЗПЪЛНЕН С КРИСТАЛЕН ВЪЗДУХ ГРЪДЕН КОШ.
ТЯЛОТО МУ БЕ ТОЛКОВА ДОЛЕПЕНО ДО МЕН, ЧЕ УСЕЩАХ КАК СЪРЦЕТО МУ БИЕ
И КАК КРЪВТА ТЕЧЕ ПО ВЕНИТЕ МУ, РЪЦЕТЕ МУ БЯХА ТОЛКОВА НЕЖНИ,
ЧЕ ПОТРЪПВАХ САМО ОТ МИСЪЛТА, ЧЕ ЩЕ МЕ ДОКОСНЕ, ПОВТАРЯШЕ МИ "ОБИЧАМ ТЕ, ОБИЧАМ ТЕ,ОБИЧАМ ТЕ",

НЕ СПИРАШЕ ДА ГО ПОВТАРЯ С ЧАСОВЕ, ДОРИ НА СЪН МЪЛВЕШЕ ВЪЛШЕБНИТЕ СЛОВА, КОИТО БЯХА ТОЛКОВА СЛАБИ,
ЗА ДА ИЗРАЗИ ЧУВСТВАТА СИ, ЧЕ ДОРИ И СУМАЛИЙЧЕ ПЛАЧЕЩО ЗА ХЛЯБ И ВОДА БЕ ПО-СИЛНО ОТ ТЯХ
ГЛАСЪТ МУ БЕ ТОЛКОВА ТОПЪЛ, ЧЕ ГАЛЕШЕ УШИТЕ МИ СЯКАШ С ПЕРО ОТ ПАУН, КОЕТО СТОЕШЕ НАКИСНАТО В
ЧЕРНОТО МАСТИЛО - МОЯТ ВЕРЕН ПРИЯТЕЛ.
ОТ ЛАСКИТЕ МУ ЕДВА НЕ ПОЛИТНАХ, ДИШАХ НА СТОНОВЕ, ИЗДИГАХ СЕ, ИЗДИГАХ СЕ,ИЗДИГАХ СЕ, ДОКАТО НЕ
УСЕТИХ, ЧЕ СЪМ ТВЪРДЕ НА ВИСОКО, ЗА ДА СЕ ВЪРНА ОБРАТНО, НЕБЕТО СЯКАШ БЕШЕ НАБЛИЗКО, НО НЯМАШЕ КРАЙ,
ЗВЕЗДИТЕ БЯХА СРЕД МЕН И ОЗАРЯВАХА ПЪТЯТ НА ПРЪСТИТЕ МУ
ПО МОЯТА ПЛЪТ.
НЕ ИСКАХ ДА СВЪРШВА БОЖЕСТВИНИЯТ МИГ ЗАТОВА СЕ НАСЛАЖДАВАХ НЕСПИРНО НА ВСЯКА ЕДНА ХИЛЯДНА ЧАСТИЦА
ОТ НЕГО. ВРЕМЕТО СЯКАШ ЛЕТЕШЕ И БЕШЕ НАРОЧНО ЗАРАДИ НАС, СУТРИНТА ПРИСТИГНА БЪРЗО, СЯКАШ
СНОПЧЕ СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ ПРОБЕГНА ОТ СЛЪНЦЕТО ЧАК ДО ОНАЗИ ТЕМЕНУЖКА, ЗА КОЯТО ВИ СПОМЕНАХ ПО-РАНО.
ТРЯБВАШЕ ДА ТРЪГВАМ, А ИСКАХ ДА ОСТАНА, СЯКАШ БЯХ КРАЛИЦА В КРИСТАЛЕН АЛЕН ЗАМЪК ДАЛЕЧ СРЕД
ЛЕДОВЕТЕ НА ДЪЛГИТЕ ПОЛЯРНИ НОЩИ, ОБГРЪЩАЩИ СВЕТА В ЗДРАЧ, НЕ МОЖЕХ ДА СИ ТРЪГНА ОТ РАЯ, НЕ ИСКАХ ДА ГО
ПРАВЯ, НО ТРЯБВАШЕ. УТРОТО ДОЙДЕ А С НЕГО ЦВЕТНИ, ЗИМНИ ПТИЦИ, НЕЗНАЙНО ОТ КЪДЕ, РАЗКЪРШИХА КРАСИВИТЕ СИ
ГЛАСОВЕ И ЗАПЯХА С НЕЖЕН ГЛАС, ДОКОСВАЩИ ДУШАТА МИ И ОБЛИВАЩИ С КРАСОТА ОЧИТЕ МИ ЗА ДОБРО УТРО.
ПРОТЯГАХ СЕ ДЪЛГО В ЛЕГЛОТО - НЕ МИ СЕ СТАВАШЕ ВЪОБЩЕ, НО ГО НАПРАВИХ, ЗАЩОТО ЗНАЕХ, ЧЕ ДНЕС ЩЕ ГО ВИДЯ
ОТНОВО, ОНЗИ АНГЕЛ, ДАВАЩ ТОЛКОВА ЛЮБОВ И СТРАСТ, КРАСОТА И НЕЖНОСТ.