Огледалце, огледалце

     „Огледалце, огледалце на стената, кажи коя е най-красива на Земята!“ Нали така се пишеше в една известна приказка?

      Толкова красива жена! Дали с макияж, или без, дали с копринена рокля, или с памучна пижама, тя беше красива. Беше взела най-божественото от природата. Черната ù дълга и гъста коса беше сплетена прецизно на плитка, зелените ù очи - подчертани с черен опушен грим и съвсем леко безцветно червило подчертаваше плътните ù устни. Вечерната ù рокля, черна, падаше небрежно надолу, подчертавайки формите ù. Изправи гърба, стъпи здраво на високите си токчета. Коя беше тя?

     Когато вдигна поглед и се погледна в огромното огледало, закачено в мраморната баня, изпита едновременно ужас и удовлетворение от случващото се с нея. Променила се беше толкова много, откакто го срещна. Направи толкова жертви в името на каузата той да я обича и да я оцени като негова равна и жена, която би му дала целия свят на златен поднос. Докъде беше стигнала в грозната амбиция този мъж да я обикне. Под целия този грим, всичката тази суета и повърхностно държание сред обществото се криеше едно прекрасно същество, готово да даде цялата си душа в името на доброто, на любовта, на приятелството и доверието. Тя беше загърбила добрата си страна... За дълго време. Беше се отдала на похотта му, на страстта, на емоциите, на огъня, който той ù даваше. Той събуждаше демона в нея, градеше в душата ù дом на тъмен култ към Дявола. Всичко това ù харесваше! Всичко това, което тя бе постигнала заради него, беше животът ù. Стисна юмруци, сякаш готова за бой, и се усмихна. Беше толкова доволна, толкова радостна от прогреса на промяната си. Удовлетворена беше от факта, че всичките усилия, които беше положила, се оправдаха. Защото го беше постигнала сама. Абсолютно, изцяло сама. С цената на голяма болка тя е това в момента. Жена, знаеща какво иска от живота и най-важното – знаеща как да го получи. Той просто беше събудил желанието в нея, амбицията, защото неговата философия беше, че стига да искаш, можеш да построиш един нов свят или да сринеш такъв. И да, тя беше щастлива жена, със стабилна работа и охолен живот, красив и известен мъж до себе си. Но само това ли се иска от нея? Да ходи по изложби, сбирки, мероприятия? Да бъде украшение на мъжа си? Да, действително той я обичаше заради това, в което се беше превърнала. Той полудяваше в нейно присъствие, защото знаеше,че е извадил воина в нея, готов да се бори за това, което иска в този черен свят. Когато се сетеше за онова малко момиче, ходещо по барове и предлагащо плътта си за пари, се отвращаваше от себе си. Спомняше си колко горчила трябваше да преглътне, за да стигне дотук – да има всичко, да не се срамува от себе си, да отстоява позициите си и да се бори за личността си. Колко дълъг път трябваше да измине, за да се погледне сега в огледалото в мраморната баня и да види... Себе си! И мислено да плесне с ръце  за постигнатото – от една мижитурка, от една проститутка, наркоманка и жена без цел тя се беше превърна в стилна, красива, образована, непорочна и неопорочена, с нов живот млада дама. Тя се беше превърнала в жената, за която от малка си беше мечтала. Изискаността и грацията ù бяха незаконно в повече, чарът ù огряваше всяка стая, а умът и прецизността ù я правеха още по-неустоима. И всичко това обвито в женска плът. Не беше подозирала, че може да използва толкова голям капацитет от потенциала си и то със съвсем леко побутване от страна на мъжа ù. Осъзнаваше колко му дължеше, но осъзнаваше и колко много дължеше на себе си, на волята си и на чувството си за самосъхранение. И продължаваше да черпи сили, незнайно откъде, за да продължава да живее новия си живот. Да, новия си живот!  „И ще продължавам да намирам сили, защото това е, което съм постигнала, а щом съм го постигнала, значи съм го искала. Силна съм и ще съм силна още дълго време!“

     Взе една кърпичка от будоара и избърса падналата сълза от бузата си. Оправи  грима си и излезе. А отпред я чакаха няколко журналисти. Гордо ги посрещна с усмивка. Някъде сред тълпата видя мъжа си, вперил стъкления си поглед в нея. Видя желанието в очите му, страстта и пламналото му от възбуда лице. Адреналинът ù скочи максимално, защото знаеше какво ще следва след това иначе скучно мероприятие. Тази мисъл ù даде увереност и самочувствие... Тя продължи да отговаря на въпросите на журналистите.