- Виж, момче – заговори отеца с успокояващ тон – със сестра Инес ходихме до издателството. Поразпитахме за теб, но никой не беше чувал за човек с твоето име. Дори собственичката, а познавам Даяна Донован от години. Тя е един от основните дарители в нашата енория и...

       Отец Себастиян не можа да довърши думите си, защото Нейтън го сграбчи за вергата с кръста, който висеше на врата му и го дръпна към себе си, като заби обезумял поглед в очите му.

       - Отче – почти изкрещя Нейтън – какви глупости дрънкаш? Каква собственичка? Даяна Донован е жената, с която живея и дори не сме женени! Аз съм собственик на издателството! Какво става тук, по дяволите?

       Отецът припряно опитваше да се освободи от хватката на Нейтън, а сестра Инес беше изтичала до шкафа с лекарствата и търсеше по-силно успокоително.

         Нейтън продължи да изстрелва въпросите си.

       - Вие луди ли сте? Със сигурност сте разбрали кой съм и сега играете някаква игра, за да ме побъркате. Даяна ли е в основата? Сигурно е тя. Не ú стигна всичко, което и дадох, ами сега и компанията иска да ми вземе.

     Нейтън бутна отеца от себе си, стана, олюлявайки се и изкрещя заповедно.

         - Дайте ми някакви дрехи! Сам ще разбера каква е тая лудост.

       Твърдо решен да приключи с това безумие той тръгна към вратата. В същия миг усети леко бодване в рамото. Погледът му се замъгли, краката му се подкосиха и той се строполи на земята.

         Двамата божи служители се засуетиха край него.

        - Какво ще правим? – попита притеснено сестра Инес – Той май ще се окаже луд.

     Отец Себастиан донесе два колана, с които привърза Нейтън към леглото.

      - За негово добро и за наше спокойствие. Когато се събуди ще се опитам отново да му обясня какво сме научили и дано този път го приеме по-спокойно. Със сигурност има някакъв проблем. Или наистина е луд и си въобразява, че е този, за когото се представя или, както ти е споменал му се е случило нещо наистина неразбираемо. Да го оставим сега да поспи. Ти остани при него и ме повикай веднага щом се събуди.

       Отец Себастиян изизлезе, защото беше време за литургия, а Инес остана загледана в Нейтън и не спираше да се чуди какво му се е случило, от къде и защо се бе появил в живота им.

         Когато след няколко часа Нейтън се събуди ситуацията се повтори и дори се влоши. Обезумял от това, че го бяха вързали за леглото, Нейтън не искаше и да чуе обясненията на отец Себастиян. Крещеше, че се опитват да го съсипят, че Дяна е намерила начин да му отмъщава, защото според нея той вече не бил същият човек. Че само да го освободят всички ще ги прати в затвора, защото ще разбере как е успяла да му вземе фирмата. И още, и още, докато Инес отново се принуди да му бие успокоително. Докато траеше ефектът двамата с отеца се молеха на Бог да даде успокоение на душата на Нейтън и просветление на разсъдъка му. И тези молитви сякаш помогнаха.

        Следващият път, когато Нейтън се събуди беше видимо по-спокоен. Поиска чаша вода и помоли да го развържат, като обеща, че няма да върши глупости. Отец Себастиян познаваше хората, техните емоции и реакции в определени ситуации. Той освободи Нейтън, понеже вече не виждаше лудия пламък в очите му и беше сигурен, че сега ще могат да поговорят спокойно.

         Нейтън от своя страна реши, че така няма да стане и си наложи да се успокои, за да получи колкото се може повече информация, която да използва, когато успее да се измъкне от тук. А той щеше да го направи на всяка цена, само трябваше да изчака удобния момент.

          Той се облегна на възглавниците.

       - Отче – каза с примирен глас – извинете, че ви създадох толкова главоболия, но трябва да ме разберете. Тази ситуация е необяснима и ме изкарва от релси. Ще Ви разкажа какво ми се случи, а после ми кажете как е възможно.

          Отецът кимна и Нейтън продължи.

       - С Даяна имахме проблеми. В нощта преди да ме намерите се скарахме жестоко. Причиних и болка и тя, за да се защити ме блъсна в едно огледало. След това се събудих в изоставената ми от години бащина къща, с убийствено главоболие, облечен в дрипи и без никаква идея как съм се озовал там. Къщата е в другия край на града, далеч от жилището ми, за това тръгнах към издателството, което ми беше на път. Исках да се преоблека и да разбера какво се случва, когато ме нападнаха. После разбирам, че три дни съм бил в кома и накрая ми съобщавате, че никой не ме познава, че фирмата е на Даяна, която е най-големия ви дарител от години, но не сте и чували за мен. Вие сте свят човек, мъдър, вярвате в чудеса, хайде кажете ми сега как е възможно всичко това.

         Отец Себастиян слушаше с разбиране, но в действителност нищо не разбираше. Наистина това, което Нейтън му разказа беше напълно невъзможно. Виждаше се, че човекът не е изгубил разсъдъка си, говореше спокойно и вярваше в това, което разказва, но как беше възможно. Отецът вярваше в чудеса, но в Божиите такива, а това изглеждаше по-скоро като дяволско дело. Въпреки естеството на работата си отец Себастиян не беше тесногръд. Четеше много и не само църковна литература. Домашната му библиотека беше пълна с всякакви книги, включително научни и научнофантастични издания. Използваше прочетеното в тях, за да се улеснява в това, което проповядваше. Много често хората бяха скептични за нещата, които не можеха да видят и пипнат и той използваше различни примери, за да ги убеди или опровергае. В една от тези книги беше чел за някакви портали във времето, други измерения и прочие фантасмагории и сега, като чу историята на Нейтън нещо го зачовърка в тази посока. Тръсна глава, за да разсее тази глупава идея и каза.

         - Незнам, момче. Разказът ти звучи невероятно, а и това, което ми казваш е твърде малко. Има ли друг човек в града, който със сигурност ще знае кой си?

            Нейтън го погледна с надежда.

          - Майка ми, отче. Потърсете майка ми, тя поне няма да се отрече от мен.

         Отецът записа адреса и телефона на Бети, помоли Нейтън да си почива докато се върне, извика Инес да го наглежда и излезе с надеждата, че този път мистерията ще се разплете.

       Надвечер, със свито сърце отецът крачеше бавно към приюта и се чудеше как да съобщи на Нейтън това, което беше научил. Когато позвъни по телефона се оказа, че такъв номер не съществува и той тръгна с последна надежда към дома на Бети, а там го очакваше неприятна изненада. Къщата, която се намираше на този адрес очевидно беше необитаема от години. Поразпита из квартала и научи, че жената, която живеела там беше починала преди десетилетие. Нямала семейство, защото изгубила съпруга и детето си в злополука. Ситуацията ставаше все по-заплетена, а отец Себастиян незнаеше как да се справи. Влезе в приюта, а когато отвори вратата на болничната стая, при вида на изпълнения с надежда поглед на младия мъж огромна буца заседна в гърлото му.

           Въпреки болките, Нейтън скочи от леглото и го посрещна.

           - Намерихте ли я? Убедихте ли се, че не съм луд?

          Отец Себастиян го погледна, а в очите му се четеше тъга и съжаление.

           - Говори, отче! Какво стана?

         - Незнам как да ти го кажа по-безболезнено, за това ще карам направо. Не я намерих, защото тази жена не е сред живите от десет години.

       Думите му блъснаха Нейтън като товарен влак и той се свлече на леглото.

          - Какви ги говориш, отче? Та аз обядвах с нея преди няколко дни.

          Извърна поглед към тавана и прошепна.

          - Боже, какво ти сторих, че ме наказваш така?

          После погледна отец Себастиян.

       - Разкажи ми всичко! И обещай утре да ме пуснеш да се убедя сам в думите ти.

        Отец Себастиян вече незнаеше какво повече може да направи и за това му разказа всичко до най-малката подробност.  

       На следващия ден Нейтън се отправи към издателството с твърдото намерение да разчисти тази каша. Тялото още го болеше, синините по лицето му бяха страховити, а дрехите, които сестра Инес му донесе повече приличаха на клошарски, но нищо не бе в състояние да го спре. Влезе решително в сградата и с широка усмивка тръгна към Брус, когото лично беше назначил за шеф на охраната, понеже се познаваха от години и само на него имаше достатъчно доверие.

           Това, което последва беше шок и за двамата.

(следва продължение)

С усмивка за най-верните ми читатели ;)