Огнена помощ /за конкурса/
От незапомнени времена селото се гушеше в подножието на планината, а жителите му посрещаха в ранни зори изгрева на слънцето, някъде в полето и благодаряха на бога за благата, които им даваше. Всичко течеше нормално, трудеха се честно за хляба си, спазваха се традиции, палеха се свещи в църквата, кръстеха се, молеха се, помагаха си…
Един ден, някъде от гръцко ли беше, от турско ли, тъй и не се разбра, но пристигнаха бежанци с каруца. Бяха мъж и жена на средна възраст, а с тях и три невръстни момчета. Обърнаха се към кмета и той им разреши да ползват една стара и изоставена с години къща. Запретнаха хората ръкави, стегнаха я и заживяха мирно и кротко, без да пречат на другите. Трябва да са били с българско потекло или пък са живели и по други селища покрай границата, защото им се разбираше какво говорят. Мълчаливи бяха, не разпитваха, не говореха много, но държанието им след време озадачи всички, а местните започнаха да странят от тях и да ги смятат едва ли не за прокажени. Това отношение започна от деня, когато съседското, десетгодишно момиче надникна през отворените прозорци на къщата им. Любопитството го изгаряше, но уплашено се отдръпна от видяното и хукна към дома си, сякаш бе срещнало дявола в ония стаи. Запъхтяно, дотича при майка си и изрече на един дъх:
- Мале, тия хора са полудели. Хванали някакви икони и ги обличат, и ги събличат, и ги мият, и ги украсяват, и ги връзват, и си мърморят нещо под носа…
Родителите му се спогледаха и обявиха чужденците за цигани-магьосници, а после побързаха да раздухат клюката из цялото село, но докато тя обиколи всички, се измислиха и чуха какви ли не неща за странниците…
Дните се нижеха един след друг и мъже, жени и деца страняха от набедените, минаваха далече, кръстеха се, страхувайки се лудостта и магията да не ги застигне, да не се лепне и на тях. Преселниците страдаха от това, че не ги приемат, чудеха се на отношението им, свиваха рамене и почти не излизаха от двора си...
След време се случи нещо, което разтревожи всички. Бог ли наказа съседката или уроки я хванаха, но роди преждевременно едно момче, което чакаха с мъжа си от години, та като порасне, а те остареят, да поеме грижите по имотите им, но… Все ревеше горкото, все се гърчеше, а и на сила го хранеха. Бабите шушукаха, че тая жена други деца няма да има, а това й чедо го бяха отписали вече от тоя свят. Ходиха по врачки, поп му пя в църквата, пари по доктори даваха, ама пустата болест не минаваше и не минаваше. Майката страдаше много, а бащата я гледаше накриво и стоеше с часове в кръчмата… Един ден на врата им се похлопа, а на прага стоеше оная ми ти чужденка, дето всички мразеха. Усмихна се тя и простичко рече:
- Не се плаши, жено! Ще ти помогна… Ела като се мръкне отзад, зад нашата къща, носи и детето със себе си.
Послуша я, че майчиното сърце на всичко е готово, рожбата си да спаси и в уреченото време отиде. Там завари съседката си в бяла риза пременена, с венец от цветя на главата. Огън беше запалила на поляната, цял ден го подклаждаше, жарава на куп събираше, нея разстилаше… Изведнъж писна гайда, след туй заудря тъпан, а звуците му в селото кънтяха и се забиваха в ушите на хората. Хукнаха те през глава да видят що става. Стъписаха се, започнаха да се кръстят и да думат:
- Не е на добро туй, що става, не е на добро!... Друговерци са!... Боже, опази!
„Мъжът-магьосник“ надуваше гайдата, трите момчета биеха тъпана, а жената - "вещицата проклета“, цялата трепереше, гласът си извиваше, сякаш вълци виеха… В транс се понесе, грабна болното дете от ръцете на майка му, вдигна го над главата си и хукна, ей тъй - боса през огъня... Надлъж го прекоси, кръстоса го, побягна отново, като че ли нещо я гонеше, но сякаш не стъпваше по горещите въглени, а летеше като птица и викаше:
- И… У… Хи… О... Бягааай!.... И… У… Хи… О...
Онемя мало и голямо, сви се, до земята се принизи, уплаши се, че лудата в огъня ще изгори, а с нея и бебето, но тя над другите се извиси, в искри се обгърна, па трети път мина през нажежената поляна и сякаш се срасна с огъня. После излезе оттам, детето върна и в краката на майката се строполи… Изпищя оная, а после едва не се задави от собствените си сълзи. Кротнало се беше момченцето, заспало, но пустите му клюкарки, не се сдържаха и се развикаха:
- Ууу!... Магьосница!... Бог да я накаже! Уби горкото дете!
Уплаши се народът, дяволски сенки му се привидяха, разбяга се, остави гайдата жално да плаче и тъпанът да му приглася…
Огънят угасна след време, селото притихна, а нощта бавно се спусна над него и загадъчно го зави със звездите си...
На другия ден, още в ранни зори, един мъж и една жена, с топла баница и бъклица вино в ръцете, стояха пред портите на тъй наречените "луди магьосници". Отвори им съседът, поздрави ги, в дома си ги покани, а те му рекоха:
- Господ здраве да Ви дава! Детето ни спасихте… Не знаем що му сторихте, но го излекувахте… Поне ни кажете какви хора сте? Какви са тия обичаи?
- Нестинари сме! – отвърнаха в един глас стопаните и се усмихнаха – А обичаите ни простички са – помощ и сила от огъня взимаме, на него се кланяме, Бога в него вселяваме…
Рая Вид, 01.12.2015
© Радка Видьова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Успех!
-
Благодаря ти, Ивон!
-
Хареса ми!
-
Благодара, момичета! Благоадаря на теб ЕЛ и на теб, Лиде! Човек винаги научава нещо интересно, когато има такива теми за конкурс. Започва се четене, търсене, откриване на непознати неща. Благодарна съм на Самотния вълк за предизвикателството, защото и аз открих неща, които не съм и подозирала. Така дойде и идеята за разказа.
-
Хубав разказ за добротата и човещината. Днес гледаме на нестинарството като на шоу, но в миналото вероятно нестинарите са се срещали с неразбиране и подозрения за нещо нередно.
-
Благодаря, Ани! Радвам се, че те намирам в добро здраве.
Благодаря отново, Младене! Научих нещо интересно от теб. -
Имаш право, Рая. От значение е именно начинът, по който ходилата на нестинарите стъпват в жаравата. Всъщност, при стъпването те прекъсват достъпа на кислород и това намалява интензитета на горенето до степен, че мигновенното пребиваване на това място в огъня на ходилата им да е частично обезопасено. Но пак повтарям, това може да се случи само върху дървени въглища. Върху жарава от каменни въглища нестинарството става невъзможно, дори и за най-напредналите йоги.
-
Вълнуващ разказ. Браво, Рая! Радвам се, че намери изява и тук, в този сайт
-
Благодаря, Антонио, че хареса!
-
Благодаря за уточнението, Младене!
Може би е от значение и начина на стъпване в жаравата. Мисля си дали не е свързано и с йогите донякъде, като нагласа на мисълта, на внушение, че огънят е нещо обикновено,а силата на духа ще се справи с температурата. -
Искам да кажа, Рая, че каменните въглища развиват изключително висока температура и ако нестинарка стъпи в тях ще остане с огромни дупки по ходилата, осакатявайки завинаги. Това не е насочено срещу разказа ти. Точно обратното - изяснява въпроса защо нестинарството вирее само върху дървени въглища.
-
Чакай, чакай, Младене!
За какви въглища говориш? та те замърсяват околната среда, а и не правят жаравата на нестинарите. Жаравата се прави от дърва - чисто - не мирише, незъмърсява -
Чудесна история, Рая! Поздравление за хубавия разказ! Винаги съм се питал, дали е възможно нестинарство върху жар от каменни въглища, а не от дървени? Мисля, че едва ли, но кой знае.
-
Много си права, Доч! Човешкото у човека си остава въпреки религията, която изповяда.
Здравей, Виктор! Завиждам ти, че си се докоснал до тая част от тая неизвестна култура и обичаи. И ти блогодаря за коментара!
Благодаря, Роси! Радвам се, че тие харесал този разказ! -
Хареса ми. Поздравления!
-
очарован съм от историята. грабна ме. бил съм в Българево. ходил съм по жарава. приеха ме за свой. попадаш в друг свят. тъпанът те води. слива се с ритъм на сърце. огънят сякаш влиза в теб. Странджа е пълна с мистика и изненади. стига да имаш сетива. благодаря RaiaVid!!!
-
Доброто няма род и религия.Харесах, Рая!
-
Благодаря, Роси! Права си. Вчера като го пуснах не открих грешка, но сега си ги видях. Ще го редактирам.
И аз ти благодаря, Елице-Водице! -
Много интересно! Не знаех нищо друго за нестинарите, освен че стъпват по огън.
Благодаря, Рая!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Успех на всички!