Ограбен живот - продължението

                                           вулгарен роман - четвърта част

Явно бях задрямал на дивана, защото усетих една нежна целувка по устните и отворих очи. Нора се беше надвесила над мен и ми се усмихваше.

   - Тръгвам на работа – каза тя – като си починеш ела при мен после.

   - Добре, слънце, ще дойда.

   Тя излезе и аз останах да продължа с мързела си. Гледах телевизия, мотах се от стая в стая, хапнах още една палачинка и пак легнах та така до късния следобед. След това естествено отидох на ,,Бумеранга,, видях се с Нора и с приятелите ми, поговорихме си, пихме по една бира няколко пъти и така докато не дойде време да затварят, а ние с моето момиче да се прибираме.

   Дните започнаха да се изреждат един по един. Нормални и безоблачни. Чухме се с Вичонти някъде към сряда и се уговорихме да отида и да огледам новата му кантора. Да сметна какво ще ми трябва и така.  В петък отидох и определено много ми хареса помещението. Беше гарсониера на първия етаж в нова кооперация с масивна дървена врата. През нея се влизаше в един коридор, който отвеждаше до две помещения. Едното от ляво, а другото от дясно. Това, което беше в дясно явно беше предвидено за кухня, защото там имаше мивка. Беше с източно изложение и тераса, която не беше много голяма, но напълно достатъчна да събере една по-малка маса и два стола.  Терасата гледаше към вътрешния двор на кооперацията. Идеално местенце за сутрешното кафе. Другата стая в ляво пък гледаше към булеварда. Нямаше тераса и затова беше и по-голяма от дясната. Точно нея Вичонти смяташе да превърне в приемна. Понеже беше чисто нов апартамент, беше издаден само на шпакловка и замазка, с изключение на банята. Тя се намираше също от дясно на коридора до самия вход. Там бяха сложени плочки и монтирани мивките и батериите на душа и чешмата. Беше готова за ползване, но апартамента си искаше ламиниран паркет и боя. Изчислихме квадратурата и аз записах на един лист какво да ми купи. Разбрахме се в понеделник да съм на линия. Смятах, че за три–четири дена ще се оправя, затова се обадих на Николай – колегата, за да му кажа, че следващата седмица няма да работя. Обясних му за какво става дума и той се съгласи.

   - Тъкмо ще намеря време да я закарам на сервиз, че има някой неща ‘дето трябва да се направят – беше ми казал той.

   Така се изтърколи петъка и дойде съботата на четвърти юни. Една специална събота за нас - приятелите на Дидо. Днес го очаквахме да се прибере от Испания. Бях казал на Янко, да ми се обади веднага като чуе, че е  пристигнал. Дотогава щях да си работя с таксито.

   Някъде към 18.00 часа получих дългоочакваното обаждане. Дидо си беше тук и искаше да се съберем на ,,Бумса,,. Обадих се на Нора да се приготвя и да отива нататък. Пожелах успех на колегите по станцията, казах, че приключвам работа и подкарах към дома на колегата. Отне ми около половин час докато дойде време да се завлека до ресторанта, а там вече бяха насядали част от компанията. Нора беше сред тях. Седнах до нея и се огледах.

   - Абе, къде е Дидо? – казах след като забелязах, че го няма.

   - Идва, идва. Сядай и поръчвай – обади се Янко.

Взех менюто в ръце и започнах да избирам. Спрях се на ,, Карнобатска обикновена,, ракия, овчарска салата, телешко езиче в масло, а за разредител си поръчах таратор в халба. Отпих първата глътка с огромно удоволствие. Норето си беше поръчала също ракия и разни други там неща, от които аз си крадях съвсем нахално. Често поглеждах към улицата, от която щеше да дойде Дидо и когато го видях да мята крачоли към нас, се провикнах:

   - Ето го, беее. ‘Аре, бе сеньор, къде се скъта, бе? Кой ще плаща масрафа?

Той като видя отрупаната маса, шеговито се обърна в другата посока и се направи, че си тръгва.

  - Аааа, без тея курвенски номера. Остави парата пък си ходи тогава – провикна се Радо.

   На всички ни беше много драго, че виждаме нашия приятел след година отсъствие, а на мен сигурно два пъти повече, предвид огромната му услуга, която ми направи преди три години. Бяхме се събрали цялата тумба. Аз и Нора, Радо и дългогодишната му приятелка Ваня, Васил също със половинката и така на татък. Интерес будеше новата приятелка на Янко. Красиво младо момиче с прекрасна фигура и огромен бюст, но най–много ми харесаха очите ù. Кафяви, топли и добри. Имаше една мекота в погледа, с която веднага спечели симпатиите ми, а начинът, по който Янко се държеше с нея ме накараха да повярвам, че този път го е ударил гръм, т.е. влюбил се е. Казваше се Станка.

   Със сядането на Дидо на масата, вече всички бяхме на лице и се започна един мохабет… Цяло чудо. То не беше пиене, то не бяха песни, то не беше смях. Така се омазахме всички, еле я, че нямам никакъв спомен от петата ракия натам. Нито помня как съм се прибрал, нито кой ме е носил. Нищо! Бяло петно в мозъка. Но както знаете, винаги има кой да ти припомни дивотиите, които си правил. В моя случай ми го припомни Нора на другата сутрин или по–точно, обед. Беше много ядосана и още щом се събудих ме започна.

   - Емиле, може ли да си такъв идиот, бе?! Абе ти нормален ли си, бе?! Клоун смахнат! – направо викаше в лицето ми.

   - Що, бе Норче, какво съм направил? - искрено учуден и доста стреснат я попитах аз. И друг път ме беше виждала пиян и не ми беше правила проблем.

   - Ти питай какво не си!?

   И като започна да разказва, ми прималя. Колкото повече слушах, толкова повече не исках да съм жив. Напил съм се – хубаво. Започнал съм да пея вулгарни песни  - пак хубаво, но оттам насетне съм започнал и да ги изигравам. На песента ,,Калугер ме гони мамо…,, съм се съблякъл гол и понеже съм бил в ролята на калугера, съм започнал да си го мандахерцам пред лицата на девойките, тръгнал съм да пипам циците на новата приятелка на Янко, че да покажа как ги тресе лирическата героиня в песента. Скарал съм се с Радо, защото ми бил направил забележка да се стегна и накрая , когато Нора едва ме е придумала да се прибираме, съм повърнал върху нея. Като сме се прибрали съм искал да правим секс и даже съм се съблякъл… отново, но както съм легнал, така и съм заспал. По диагонал на спалнята с полуизхлузени дънки.

   - Заради теб спах на дивана в хола! Ясно ли ти е свиня такава?! – завърши тя. Много се беше впрегнала, ама май с право.

   Не знаех какво да кажа, Да тръгна да се оправдавам или извинявам нямаше да има никакъв ефект и затова предпочетох да си замълча. Смотолевих нещо от рода , че ми е лошо и трябва да взема душ и се наврях в банята. Как щях да погледна другите в очите просто не знам. Ама и аз като се осирам го правя качествено. Пуснах душа с хладка струя и застанах под нея, водата започна да се стича по мен, като че ли искаше да измие срама, с който се бях окичил.

   Както и предполагах, Нора не ми проговори повече, само като излезна за работа ми каза да не отивам да я посрещам вечерта и трясна вратата след себе си. Останах сам в къщи. Голяма излагация е било. Исках да се обадя на всички и да им се извиня, но ми беше много неудобно и затова не го направих. ,,Голям съм лешпер,,  казах си на ум и се отправих към спалнята. Днес щях да спя цял ден и цяла нощ, а утре, рано сутрин щях да започвам ремонта на Вичонти.

   Понеделник сутрин. Стоях пред входа на блока и чаках да дойде Светльо. Вече се бях възстановил след безпаметното ми напиване и бях добре. Нора още не ми говореше, но факта, че ми беше приготвила сандвичи за през деня ме караше да си мисля, че скоро ще ми прости. Допушвах цигарата си, когато видях колата на детектива да завива пред паркинга. Натоварихме инструментите и се отправихме към новата му кантора. По пътя му разказах всичко. Той се смя с глас и ме зарази и мен. Посмяхме се на мой гръб още малко и започнахме да уточняваме от къде да я захванем.

    Вичонти беше купил всичко от списъка и започна да ми помага да облепяме прозорците с тиксо, като свършихме таза част, той каза, че излиза по работа и ме остави сам. Захванах се да боядисвам. Доста зор видях през този ден, но накрая бях доволен от резултата. Всички тавани бяха боядисани две ръце и бяха завършени. Утре се надявах да приключа и със стените. Обадих му се, че съм готов и да дойде да ме вземе. На тръгване от обекта ми звънна телефона. Беше Дидо. ,,Малеее ‘ ся ще има да вика,, стиснах устни аз.

   - Ало – казах приглушено в слушалката

   - ‘Аре, бе калугер, къде се губиш ? – чух гласа на приятеля си – Чакаме те тук да ни изпееш нещо – смях в слушалката.

   - Дидо, много извинявай брат, ама Нора като ми разказа к’ви съм ги вършил…

   - Абе голяма работа, бе! Айде идвай на ,,Бумса,,

   Отдъхнах си.

   - Ама другите да не ми се карат сега, че то направо съм за бой – попитах къде на шега, къде на истина аз.

   - Абе ти луд ли си бе? Ний се попиляхме от смях тук…’Айде идвай

   - Окей, идвам тогава – казах и затворих слушалката. Олекна ми изцяло. Ами то това са приятелите в крайна сметка. Като се наакаш да те обършат. Сега оставаше и с Нора всичко да е наред…

   И за да не бъда многословен и подробен, ще ви кажа, че всичко си дойде на мястото, а и ми излезе нов прякор. Дидо и до ден днешен ме нарича калугер. С Нора се сдобрихме много бързо, а Станка изобщо не ми се сърдеше, че съм се опитал да я обарвам по гърдите. Остана си само историята, която и до ден днешен има кой да ми напомня. Но това са веселите моменти от живота.

   Всичко си продължи по старому. Ремонта на кантората беше завършен и Светльо се нанесе в нея само два дни след това. Мима му помогна в обзавеждането и честно казано, се получи доста добре. Дидо поседя около три седмици и като му свърши отпуската се събрахме да го изпратим, ама този път без изпълнения от моя страна. Новата приятелка на Янко Станка, вече беше станал част от компанията и ние се радвахме за тях. Подхождаха си много като двойка. Дните започнаха да се редуват безоблачни и щастливи. Често минавах през Вичонти да го видя и пиехме по кафе. Каза ми, че е много доволен от кантората си и се радва, че е послушал Мария. Няколко пъти ни идваха на гости и като, че ли ми направи впечатление, че Мима е някак по спокойна, по сияеща такава. Имаше и някаква загадъчност в поведението й. Попитах веднъж Светльо за това, а той каза, че всичко е наред и ме потупа по гърба с усмивка. С Нора също всичко беше страхотно. Бяхме по-влюбени отвсякога. Вече сериозно се замисляхме за сватба и деца. Тя много държеше всичко да си е по реда, а аз, разбира се нямах нищо против. Какво по-хубаво от това да се вречеш във вярност на човека който обичаш повече от себе си и  да си имате деца? Какво по–голямо щастие от това?  И точно когато си мислих, че съм най-щастлив, точно когато бях сигурен, че няма какво да попречи на това щастие, когато бях убеден, че няма по–голям късметлия от мен на тази земя, точно тогава само за час, само за минута, дори само за секунда всичко изчезна. Само за една шибана секунда, за един миг целия ми свят, цялото ми щастие, всичко това беше заменено от силен ужас и болка. Влудяваща болка и ужасяващ страх. ,,Не отново Господи, не отново,, крещеше всичко в мен, но никой не можеше да го чуе… никой не можеше да помогне… никой…!

                                                                                                                                        ( следва )