Огън

   Затварям очи и усещам ръцете ти върху мен, устните ти върху моите. Не мога да се оттърся от това, което направи с мен. Като наркотик си. Знам че не е правилно, винаги съм го знаела, но когато дозата е пред мен не мога да я откажа.
   И ето пак усещам аромата ти. Кожата ми вече отдавна ухае на твоята и няма как да избягам. Пускам водата в опит да те отмия от себе си. Но и двамата сме наясно, че няма как да стане. Ти си тук. Не, не по мен, а в сърцето ми и от там няма как да те извадя.
   Не мога да си обясня как така успяваш да се държиш студено, след вечерта, в която и двамата горяхме. Не искам да те пускам, но трябва. Да те оставя ли да ме използваш? Обръкваш ме и ме побъркваш. Огън.