Dec 16, 2019, 7:52 AM

Огън

  Prose
758 1 1

   Затварям очи и усещам ръцете ти върху мен, устните ти върху моите. Не мога да се оттърся от това, което направи с мен. Като наркотик си. Знам че не е правилно, винаги съм го знаела, но когато дозата е пред мен не мога да я откажа.
   И ето пак усещам аромата ти. Кожата ми вече отдавна ухае на твоята и няма как да избягам. Пускам водата в опит да те отмия от себе си. Но и двамата сме наясно, че няма как да стане. Ти си тук. Не, не по мен, а в сърцето ми и от там няма как да те извадя.
   Не мога да си обясня как така успяваш да се държиш студено, след вечерта, в която и двамата горяхме. Не искам да те пускам, но трябва. Да те оставя ли да ме използваш? Обръкваш ме и ме побъркваш. Огън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Unicorn All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...