13.05.2019 г., 7:39 ч.  

Огънят 

  Проза » Разкази
2176 3 12
4 мин за четене
Пролетта настъпи бързо, небето се проясни и зелените листенца на дъбовете окичваха клоните им. Слънцето напичаше, птици се рееха, природата буйно разцъфваше след тежката зима. Потоци клокочеха и се вливаха в реката. Дъхави цветенца - здравец, божури, омайниче, папрати и много тревици надигаха главички из поляните. Странджа се преобразяваше в пролетни одежди.
В селото хората бяха неспокойни. Наближаваше месец май и ги обземаше някаква треска. Месец май в село Кости...
Велина искаше час по-скоро да дойде денят, когато щеше да се пребори с огнената стихия. Само тя и огънят… Мислите и отлитаха все към огъня. Толкова жадуваше за него, че вечер гледаше втренчено в огнището, съскащите пламъци обвиваха дърветата, пращяха и даваха много топлина. Понякога тя вземаше в ръце някое живо въгленче, премяташе го из дланите си и затваряше очи. Наближаваше празника, тя ставаше все по-напрегната и искаше всяка нощ огън и светлина… Сънят и стана накъсан и изпълнен с ясновидство. Каквото сънуваше след няко ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Стихии »

3 място

Предложения
: ??:??