Окъс(н)ели разкази - 5 част. Фолк-история.
1 мин за четене
|
Сега не се сещам как точно, но си е все тая… По една проста причина - Рангелчо си е пич отвсякъде! Мургавичък, но пък в сравнение с някой африканец си е баш европеец… Тъй де!!! Тая ваджия, певицата, като я слушам, кърши не само глас, но и бая други части… Простор за въображението -колкото си искаш, нали така?! В следния момент вече имам насреща си няколко чифта светнали черни очи и още толкова ухилени физиономии… Просто вдигам ръце и запявам с Роксана и ритъма на тромпета… - Гъмзата! Гъмзата, бате! - подсказват ми… Най-готино, като гледам, е на „брат ми” - Асан-а, който иначе е Асен, но аз съм кръстил Санчо … Ей тъй, имал съм си нещо предвид преди време… Нещо от Сервантес, свързано с добротата вероятно. Да! - Яша! Яша, бате! Кажи… Кажи отде знаеш? Ех! Откъде да знаете, момчета, че аз съм си полиглот… И една дума да чуя - записана е! Завинаги… Факт! „… Оооо! Бейбиии! Завърти колааана! Оооо! Бейбиии! Долче и Габааана!...” Роксана разпъва гласови струни… Сядам да си пия кафето. Разбърквам с пластмасовата клечка каймака и си мисля: „… Как, по дяволите, пяната винаги излиза отгоре… Във всички общности. Навсякъде все същото! Едно е сигурно - тия, дето сме седнали да си пием кафето, не носим „Долче и Габана”… Но пък си ни е кеф да си кажем приказката… И да чуем отсрещния - също! Б. Калинов 05.01.2012 г. Пловдив |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Калинов Всички права запазени
