Когато след обед Джон се прибра, Оливия беше излязла в двора  и лежеше  на шезлонга.  Стискаше очи под тъмните си очила и се преструваше, че спи.

    Той седна на другия шезлонг и се отпусна тихо. Повъртя се. После стана и отиде да си вземе  сандвич и питие. Беше прегладнял и задъвка на едри хапки. В чашата му подрънкваха ледени кубчета и той отпиваше от маргаритата си. 
    Оливия го наблюдаваше крадешком и не знаеше как да се държи с него. Не можеше цял ден да затваря очи и да спи. На върха на езика й се тълпяха  думи, изречения и обвинения, но тя ги преглътна мълчешком.
   Когато се размърда, Джон  се наведе над нея и я целуна зад ухото. Беше лека целувка, мил жест, който си разменят обичайно съпрузите. Но тя искаше да му изкрещи нещо в лицето и да го удари. Но не … Оливия му се усмихна  и придърпа главата му към лицето си. Вдъхна мириса му. Долови парфюма на другата жена. Призля й, но се стегна.
     Тогава реши да се бори за любовта си. Да изтрие всички следи, която е оставила онази кучка върху съпруга й. 
    Целуна го нежно по скулите, после замилва и разроши косата му, целувките й  заситниха по врата му, по гърдите му.  Джон въздъхна. Тя стана от шезлонга, хвана го за ръка и го поведе към басейна. Там се опря на стената и обви крака около Джон. Гърдите й се повдигнаха към неговите. Той наведе устни и нетърпеливо пъхна пръсти под банския й. Оливия се изви като дъга  прилепнала към него. Беше хубаво, водата се разплиска около тях , а телата им  бушуваха. Любеха се така, както през медения им месец. 
     Сега Джон е само мой. В ръцете ми. И не смятам да го пусна. Дали ще му простя, това е друг въпрос…
……………………………………….
      Дойде  часът й  за маникюр.  На другия ден Оливия влезе  в хотел „Синия делфин”. Облече се елегантно, като богата жена. Искаше да покаже стил. На пръстите й се виждаха венчалната й халка  и пръстен с диамант.  Отправи се към спа центъра. Стомахът й се свиваше, беше притеснена, но трябваше да изглежда уверена. 
   Щом влезе в студиото, Оливия разгледа за камери. 
      Нямаше. Това е добре… Можеше да  я оправи  спокойно.
   Посрещна я самата Сибила Хорн. С огромна заучена усмивка  за клиентка.                   
  Тя беше  дребно момиче, на около двадесет години, с изрусена коса, бяло лице и светли очи, приличаща на кукла Барби. Косата й беше вързана на опашка, високо над тила. На миглите си имаше тежък грим, а на устните  й розово червило. По носа, веждите и ушите имаше пиърсинг. От рамото до китките на ръцете й се виеха татуирани дракони  и рози. Беше облечена с униформата на хотела с широки панталони и тениска. Оливия дискретно я огледа, но не можа да види тялото й. 
   Невзрачно момиче, току-що завършило. Слабо.  Един тупаник...и й стига... И къде са се срещнали с Джон? И какво намира у нея?
    Постави ръце пред нея и се загледа в очите й. Бяха сини очи, бистри като синевата. Не можеше да отрече, че очите й са хубави.
-    За първи път идвате при мен. Какъв маникюр желаете?
Маникюр, с който да те издера, мръсна кучко  – помисли си Оливия, но преглътна и каза:
-    Нещо в пастелни тонове, като пепел от рози. И няколко камъчета. Да не е много крещящо. Не работя в кабаре.
Изгледа я студено. Едва се сдържаше да не й се озъби.
-    Окей. Вижте тези мостри. 
Сибила заизважда мостри,но Оливия не виждаше нищо.
-    Изберете ми вие цвят. Наистина не знам.
    Започна да й оформя ноктите, изпили ги, изряза кожичките внимателно, почисти със спирт, лакира. Започна да пече ноктите й. Почти привършваха.
    Сибила  чуруликаше весело. За времето, за телевизията, за банални неща, които приказваше на всичките си клиенти.
  Оливия внимателно подхвърли за мъжете, че са големи глупаци  и много предсказуеми. Подхванаха темата и се кискаха като стари дружки. Сибила клъвна. Дрънкаше  с охота.
   Оливия едва стоеше на стола. Беше кълбо от нерви. Тогава я попита:
-    Чудя се…ъъъъ…такова лъчезарно момиче, не може да не сте омъжена?
Сибила клепна няколко пъти с мигли и се изсмя.
-    Е, не съм все още…хаххаааа…не бързам, ама знае ли човек?
-    Но не може да нямате  приятел – заби тя въпроса, който я побъркваше.
-    Еееее, дааа…излизам с един мъж…надявам се нещо да излезе…скоро ще разкара жена си – захили се пак Сибила.
   Оливия  кипна от нахалството на това момиче. Издърпа си пръстите от лампата за гел лак  и  я хвана отпред за тениската. Задърпа я грубо и изкрещя:
-    Слушай какво, кучко. Нищо няма да излезе. И да ти е ясно, тебе ще разкарам! Джон е моя съпруг! Да не си припарила повече до него, ясна ли съм?  Да не изчезнеш…в океана е студено… И да не си отворила уста пред никого. За твое добро е, да скъсаш веднага, без обяснения. Ще сложа човек да те следи. Само една погрешна стъпка…
      Сибила пребледня. Не гъкна. Гледаше облещено. Закима с глава. Заплака. Черната й спирала се размаза по очите й. Две ручейчета се стекоха по страните й.
    Оливия я пусна. Беше отвратена от това циврене.
  Продължи да я гледа като ястреб.
  Сибила запелтечи:
    - Ъъъъ...  окей, окей…
        Плати й. Обърна се и силно затръшна вратата. Високите й токчета затрополиха по розовия мрамор.
  Беше почивния й ден. Започна добре. С разчистване на сметки.
  Подкара към края на града. В далечината се виждаха няколко самотни дървета. Свърна по черния път към тях. Вдигна се огромен прахоляк и тя затвори прозореца на колата. Спря на пет – шест метра от дърветата. Бяха изкривени и почти изсъхнали.  
   Оливия взе от жабката малкия си глок. Огледа се. Наоколо нямаше жива душа.
   Слезе, вдигна предпазителя  и  стреля в дървото. Едва удържа с двете си ръце пистолета. Прицели се. После пак.  И пак. 
  Няколко изстрела. Но освободиха напрежението й. 
   Отдавна не беше се чувствала така, в свои води, силна. 
         Не знаеше, че някой я наблюдава  и се подхилква с бинокъла си…

                         Продължава….