Когато след обед Джон се прибра, Оливия беше излязла в двора и лежеше на шезлонга. Стискаше очи под тъмните си очила и се преструваше, че спи.
Той седна на другия шезлонг и се отпусна тихо. Повъртя се. После стана и отиде да си вземе сандвич и питие. Беше прегладнял и задъвка на едри хапки. В чашата му подрънкваха ледени кубчета и той отпиваше от маргаритата си.
Оливия го наблюдаваше крадешком и не знаеше как да се държи с него. Не можеше цял ден да затваря очи и да спи. На върха на езика й се тълпяха думи, изречения и обвинения, но тя ги преглътна мълчешком.
Когато се размърда, Джон се наведе над нея и я целуна зад ухото. Беше лека целувка, мил жест, който си разменят обичайно съпрузите. Но тя искаше да му изкрещи нещо в лицето и да го удари. Но не … Оливия му се усмихна и придърпа главата му към лицето си. Вдъхна мириса му. Долови парфюма на другата жена. Призля й, но се стегна.
Тогава реши да се бори за любовта си. Да изтрие всички следи, която е оставила онази кучка върху съпруга й ...