di_t (T.Т.)
228 5965
30.03.2021 г., 14:23 ч.

 Оливия и Джон - 1 част 

  Проза » Разкази
734 3 29
Произведение от няколко части
7 мин за четене

           Оливия  барабанеше по волана  и пееше заедно с радиото. Лакираните  й нокти проблясваха  с малки звездовидни камъчета. Ситните спирали на тъмната й коса  се вееха от вятъра. Наближи  разклонението и даде десен мигач. Беше весела и ведра. И щастлива. Обичаше Джон. Снощи...като си спомни за нощта, две издайнически струйки червенина  плъзнаха по скулите й ...  към деколтето на лятната й рокля. Представи си горещите устни на Джон, силните му пръсти, нежната страст, която я побъркваше. Любеха се, както беше и първият път. Първо диво се целуваха, после ненаситни на ласки се вкопчваха един от друг, даваха и вземаха обич...и енергия... и любов... След това, премалели от омая, се сгушваха и заспиваха тихо.

   Погледът й се рееше наоколо. Дърветата бяха в стройна редица от двете страни на пътя. Миришеше на  пролет и сладост, липите бяха цъфнали, а клоните се огъваха от жълти цветове. Жужяха пчели и една кацна до стъклото пред нея. Оливия  размаха ръце и я прогони.  Хвърли поглед вляво. Каква красота! Слънцето беше зад хребета на хълма, като огнена червена топка, която скоро щеше да залезе. Пурпурно сияние... 

                  Като наближи до голямата им къща, Оливия вкара колата по алеята и заключи с дистанционното портата от ковано желязо.

               Градината я посрещна с ароматните рози, които се виеха в арки до павилиона, отстрани  на къщата. Зад него се синееше басейнът с подводната пещера и изкуствените скали. Вечер под пещерата лумваха светлини и ставаше приказно красиво. Обичаше да гледа как звездите и луната се къпеха в синята вода.

      Оливия  стоеше до късно  навън. Най-често на канапето, с Джон,  до огнището. Те се прегръщаха, целуваха  и съзерцаваха искрящите светлини около тях.

    Понякога  Оливия се взираше в тъмнината и едно странно чувство я обземаше. Имаше усещането, че ще се случи нещо страшно с тях и потреперваше нервно. Сгушваше се до съпруга си и го питаше дали всичко е наред с алармата. Целият този лукс я притесняваше. Беше нащрек, като опъната струна. Някакво предчувствие я бодеше като камъче в обувката.

    Оооо, я стига! - отмяташе коси и натикваше лошата мисъл в дълбините на главата си. Но нахална и натрапчива, тя пак излизаше на повърхността...

     Парите...да не ни навлекат някаква беда на главата? Много...добре, не е на добре – имаше такава приказка…

     Беше отраснала в бедно мексиканско  семейство в Санта Розалия. Имаше три по-големи сестри и един брат. Родителите им не смогваха да ги изхранят и едва свързваха двата края. Баща й беше рибар на една малка лодка, а майка й чистеше хасиендите на богаташите. Когато Оливия стана на двадесет, замина с брат си за Щатите. Беше сервитьорка в един бар на плажа, когато се запозна с Джон. Той идваше често  и сядаше на нейните маси. Вперваше сивите си очи  в нея и я гледаше продължително.  Очите му се плъзгаха по лицето й, спираха на гърдите й, продължаваха  да оглеждат стройните й кафеникави крака.

    Тя се изчервяваше и лицето й пламваше, но веднъж посрещна погледа му и не отклони тъмните си очи. Гледаха се и се изпиваха с поглед. Беше ясно, като бял ден, че е луд по нея. Оливия не беше вчерашна, реши да влезе под кожата му, да завърти главата му бавно  и завинаги. Тя го хареса от пръв поглед и започна да флиртува. Беше весел мъж, разполагаше с пари, не беше някой надут  гринго. Точно такъв мъж и трябваше.

   Заприказваха се, смееха се, и всеки ден тя чакаше с нетърпение появата му в бара. Започнаха да излизат в почивните й дни. След няколко срещи, Джон  й предложи  да остане при него. И да спре работата си в бара. После  й помогна  с таксата и тя изкара курсове за администратор.  Сега работеше на хубава работа, далече от вмирисания рибарски бар на плажа, далече от пияните мъже и досадните  уличници.

     Тя стисна зъби, като си спомни първата си работа. Умираше от страх, докато се прибереше  в  мизерната си квартира. Понякога чуваше мъжки стъпки в тъмното и хукваше през глава да бяга. Добре, че  беше пъргава и бягаше  бързо. Ситните й, тъмни къдрици, се развяваха от хлабавия й кок, и полепваха по гърба й, докато тичаше. Бедрата й бяха силни, младото й тяло  гъвкаво.

    Тя работеше на рецепцията в новата клиника в града и беше се нагледала на доста инциденти. Никой не обичаше заможните хора, имаше случаи, когато някои гадни  отрепки нахлуваха  в домовете на хората, пребиваха  собствениците, ограбваха ги и изчезваха. Полицията бездействаше. Никого  не заловиха.

    Затова Оливия реши, че трябва да  помислят  и да могат да се защитят, ако стане  нещо такова с тях. Повдигна няколко пъти въпроса  пред Джон, но той така и не и обърна никакво внимание. Знаеше какво се случва в Мексико, а сега и тук. Трябва да се пазят. Джон даже и се присмя, че е страхливка, та  нали имат аларма. Но щом  си наумеше нещо  Оливия, винаги го правеше. Днес  беше почивният й ден и тя обиколи до съседния град, влезе в един оръжеен магазин и си купи малък Глок 19. Продавачът й показа как да сложи пълнителя, как да си служи с предпазителя.  Тя му плати в брой и прибра оръжието в  дамската си чанта. Не и дадоха документ за покупката, но тя не повдигана това на въпрос. Вече беше спокойна  и уверена  с  това  нещо, което ще е на една ръка разстояние  до нея. Тежеше само  около един килограм, но й даваше  увереност.  Не смяташе да казва нищо на Джон и щеше да скрие пистолета в нощното си шкафче, под списанието за мода.

   Оливия отключи и влезе къщата. В  коридорът се спъна в маратонките на Джон, разпилени, както винаги на две различни страни, сякаш ги е изритал набързо. На шкафа беше сложила керамична купа, но той никога не слагаше  нещата си в нея, до купата се търкаляха монети, очила, дъвки, пакет цигари и какво ли не. Оливия сви устни, но  събра  всичко и го сложи в купата. У нейното семейство цареше ред. Трите стаи на мизерната им хасиенда бяха винаги чисти и подредени, кухнята излъскана и светеше до блясък. Толкова  мразеше  безпорядъка, който вървеше заедно с Джон. В началото  на брака им, тя не се безпокоеше от това, но вече се изнервяше от разхвърлените  му дрехи  и вещи. Някога се караха за това, но Джон си оставаше същият, не му пукаше от забележки, обещаваше да се оправи, целуваше я  и я замъкваше  в леглото.

      Джон беше един разсеян застрахователен агент и Оливия се чудеше как е успял да се изкачи по стълбицата и да стане шеф на компанията. Но късметът вървеше с него. Беше единствен син в заможно семейство. Нямаше проблеми с родителите си, чуваха се по телефона от време на време.

     Хората и колегите го  харесваха, беше общителен и чаровен, винаги усмихнат и с добро настроение. Светлите му очи излъчваха спокойствие.  Откритият му характер печелиха важни клиенти. Беше строен, тридесет и осем годишен мъж, с къса подстрижка, широки рамене, на височина не повече  от метър и седемдесет и пет. Изкарваше хубави пари, даваха  му  и тлъсти бонуси всеки месец.  За пет години брак, успяха да си купят голяма къща на два етажа, с по пет спални  и бани на етаж, просторен  хол  с трапезария и кът за отдих до камината, слънчева кухня с веранда за задния двор и кабинет за Джон. Изплащаха  с лекота ипотеката на имота.

  Оливия влезе в хола и се завъртя до хладилника. Отвори една бутилка с портокалов сок  и жадно  пи няколко глътки, после  я остави пак вътре. Джон не се виждаше, но телефонът му изпиука  и тя се обърна.

Джиесемът  проблесна, беше захвърлен на дивана, а дрехите на Джон по земята.

              Сигурно е  още в банята. 

        Оливия протегна ръка  и го взе. Беше съобщение със снимка. Руса жена, показваше гърдите си и се хилеше насреща й. Тя плъзна пръст и заоглежда назад в месенджъра. Пръстите й се разтрепериха. Знаеше, че не е хубаво да наднича в телефона му...но продължи.

            Ехаааа…не може да бъде…не може…господи...

    Оливия гледаше и не вярваше на очите си. Главата й забуча. Лицето й се изкриви, прехапа устни. Нещо завря в стомаха й.

    Взираше се в екрана, а една буца застана на гърлото й, не можеше да преглътне…

 

               Продължава…

» следваща част...

© T.Т. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави Дон Бъч!
  • Аз чак сега започвам. Но ще си наваксам.
  • Благодаря, Иржи!
  • Как щях да пропусна тоя шеметен разказ!! Ми то, толкова сме много и всеки пише по много...Започваш завладяващо, Таня!! Въпреки късната доба, ще изчета и трите части!
  • Обещаващооо, нататък!
  • Страхотно начало!👏 Горещо по мексикански и обещаващо още повече да разгърнеш талантливия си потенциал на белетрист!
    Продължавам нататък!❣️
  • Поздрави Vanko
  • Много интересно начало.Чакам продължението Таня.
  • Поздрави Наде, Роси!
  • Интересно начало, продължавам.
  • Таня, описваш страхотно! Прочетох го на един дъх!
  • Поздрави Блу, DPP!
    Продължаваме сагата
  • Интересно начало и аз съм с чакащите
  • Давай продължението, че докато чакаме да не започнем и ние да проверяваме телефоните на мъжете си
  • Добро утро, Силве! Благодаря, че прочете!
  • Добро утро, Танче! Дано да не се повторя, но страшно ми харесва този размах, с който описваш - картините оживяват, движат се динамично сцените се запечатват. Не мога да усетя кога съм стигнала до края. Следя с вълнение. Отново си избрала сюжет, развиващ се извън нашите ширини, така че ще ми бъде още по-интересно да поживея с героите ти в хубавата къща и да шпионирам малко 😉. Поздрави и напред!
  • Поздрави Харпун , Ирина!
  • Хубаво начало,в очакване нататък.Поздрав.
  • Хахаа, давай нататък, че и аз заврях
  • Хубаво и лошо се преплитат в неделим кръговрат
  • Е, таман тръгна по мед и масло и пак проблеми ..да видим
  • Ей ся стана мътна и кървава.😄
  • Привет Petar Stoyanov ! Радвам се, че се отби в мойта страничка!
  • Изненада,.. или ежедневие.Очаквам продължението.....
  • Ок, ФФ !
    Хубав ден!
  • Аз също ще очаквам продължението, много добро начало!
  • Здравейте Силвия, Пламен!
    Радвам се, че прочетохте първата част на разказа.
    Продължаваме
  • И на Оливия, и на Силвия, и на разказчето, Джон ще каже прословутата фраза - 'Не е това, което си мислиш' .. ама - да видим
  • Дано пистолетът не е за Джон... 🤭😃
Предложения
: ??:??