28.05.2021 г., 18:25 ч.

 Оливия и Джон - 5 

  Проза » Разкази
410 2 7
Произведение от няколко части « към първа част
8 мин за четене

     Когато Оливия  Смит започна работа в клиниката бях на смяна и се мотаех по коридорите да чистя. Хвърлих едно око на рецепцията  и видях стройно, красиво момиче, което смутено седна зад компютъра  и закима с глава на колежката си, която я обучаваше. Хареса ми от пръв поглед. Имаше нещо неуловимо у нея. Като ефирен бриз, когато те погали по лицето.
     Да имаш такава мадама, лелеее…сладурана…шоколад…
      Още на другия ден се повъртях около нея, но не ме огря. Оливия не обърна внимание на един обикновен санитар. Макар, че съм здравеняк, тя не ме хареса. Гледаше ме с безразличие, ако бях шеф щеше да е по другояче. Държа се грубо с мен.

     Мислеше се, че е голямата работа…Още тогава реших, че ще я оправя… Фантазирах си как и къде…

Цял живот ме подритват...ама аз не се давам...постигам, каквото си наумя...ха ..хаааа ...
    Когато през почивките  започна да обядва с оня грозник, доктора взе да ми прекипява. Аз поне съм млад и готин. Какво си говори с този дядка? Вкисвах се много, исках я за себе си. И бързо кипвам...
     Започнах да я следвам. Проследих я къде живее, купих си бинокъл и понякога  кацвах на един склон и гледах към басейна им. Виждах Оливия как лежи на шезлонга, а понякога ми излизаше късмета да я видя, че си сваля  горнището на банския. Тогава гледах кръглите й гърди и сочното й дупе. Гледах като хипнотизиран. Исках да протегна ръка…да я имам. Да я заключа някъде и да правя каквото си искам с нея. Да бъда нейният господар завинаги...
    Знаех всичко за нея. И за оня негодник, мъжа й. Заменях се с колеги и вземах почивни дни, когато Оливия почиваше. Ходех като сянка след нея. Но бях предпазлив. Тя не знаеше какво става.

     Видях я, че влиза в  оръжейния магазин на Майк и се учудих какво търси момиче като нея там.

    Ееее, естествено, няма да купува бонбони… Светна ми, че е опасна мацка… и още повече ми хареса… Подлудяваше ме…
    Но скоро щеше да е с мен. Още умувах къде да я закарам. Някъде, където и да пищи, никой няма да я чуе. И след като ме хареса и след като я опитомя като кученце, щяхме да се чупим някъде…
   Взех под наем една стара къща в покрайнините на града. Беше в нищото. С рухнали плевни и обори наоколо.   Смених ключалките и сложих  як катинар. Подготвих се. Купих  стоманени белезници. Леглото си го биваше. Огромна спалня с рамки  от ковано желязо. Яка работа. Вече виждах как се чукаме с Оливия на това легло  и как скърца под телата ни. 
    Знаех, че през почивните дни се мотае в близкия мол. Бях  си подготвил скиорска шапка, само с изрязани дупки около очите. Когато тя спря на второ ниво, аз предвидливо завих на следващото. Спуснах се надолу и по пътя нахлузих шапката. Държах една желязна палка под тениската си. Беше лесно. Замахнах и счупих камерата. Не ме виждаха, бях добре скрит.
  Кърпата с хлороформ я държах в джоба.
   Оставаше само едно да протегна ръка   и  да я взема…
…………………………………………………….
   Оливия натисна дистанционното и отключи колата. Сложи чантите с покупки на предната седалка, когато мярна някого зад себе си. Обърна се и видя една фигура със скиорска маска да се прокрадва на няколко метра от нея. Просветна й, че ще я нападне. Бързо  скочи и  се вмъкна в колата.  Действаше мигновено. Даде  на задна скорост. Изфорсира силно. Гумите й закачиха крака му. Той падна. Чу го да пищи.  Оливия не спря. Натискаше газ до дупка и трепереше неудържимо. После реши да се върне. След минута обърна колата и спря до мъжа. Той лежеше на земята примрял. Кракът му се беше килнал неестествено на една страна. Оливия отвори вратата и слезе. Огледа се. Не се виждаше жива душа. Постоя миг, два и тръгна към мъжа. Беше нащрек. Ако мръднеше към нея щеше да го изрита в хълбока. Приближи се към него. Бавно... Вървеше стъпка по стъпка. Но беше на тръни. Защо искаше да я нападне? Кой беше той? 
   Достигна до него. Очите му под маската бяха затворени. Тя протегна пръсти и бързо свали скиорската маска. Ахна…Пред нея изкривеното от болка лице на Марк. Санитарят от клиниката. В ръцете си държеше кърпа. Слаба миризма на хлороформ.
   Оливия разбра, че не е обикновено нападение. Щеше да я отвлече и да се гаври с нея. Потръпна от погнуса. И побесня. Изрита го силно в корема, после още няколко пъти в счупения крак. Марк се сви и изкрещя от болка.
    После се сети за видеонаблюдението. Щеше да я видят. Тя се обърна да види камерата. Беше счупена и само стойката й стоеше на стената.

     Счупил е камерата…подготвил се е…откачен мръсник...

                - Ок, копеле …сега ще те подредя…
   Влезе в колата си. Даде  газ и влетя през тялото му. Погледна през задното стъкло. Видя размазана купчина. 
   Караше към дома си, кракът й потръпваше на газта и едва не се претрепа. Затърси ключ за вратата, изпусна чантата си  и се свлече на стълбите. Седна трепереща от страх. Адреналинът още я държеше. Лицето й беше побеляло от ужас.    

  Рукнаха сълзи от очите й.
  Какво направих… какво направих… убих го…
Поседя час, като хълцаше вече все по – тихо.

Как се забърках в това...Не трябваше ...
  После се съвзе, стана и отключи дома си.

   След няколко часа изми и полира колата си. Търкаше ожесточено. Не остана ни едно петънце.

  Вечерта беше мълчалива. Едва дъвчеше храната си.  Искаше да му каже, но моментът излетя и тя не събра кураж. По - добре да си мълчи. По-добре е...

   Извини се на Джон, че я боли глава и си легна.

   Страховете я сграбчиха. Виждаше като на филм как полицията я отвежда. Див ужас я сви. Не смееше да помръдне цяла нощ. Възглавницата й беше мокра от пот. Стана рано и се изкъпа старателно във ваната. 

 Започна да брои-десет, девет, осем... полудявам ли от страх...после пак...десет-девет-осем-седем... Спокойно, Оливия!!!

 Взе хапче. Скоро треперенето щеше да спре. И да се отмият страховете й.
    ……………………………………………
   На другата сутрин беше на работа, когато всички зашушукаха, че е станало нещо с Марк. 
      Чу колежката си да говори по телефона с  някого.
     После разбра. Марк е починал на паркинга в търговския център на града. Нещастен случай. 

   Чувстваше се като спукан балон. Сякаш всички знаеха какво е сторила на Марк. Всички ли я гледаха? Беше гузна. Искаше да изчезне на мига. Нарочно ли колежката й не спираше да говори по тази тема? Ледена пот изби под мишниците й. Трябваше да се стегне. Да си предаде обичайния вид. Да вдига телефона и да отговаря любезно. Да дава информация точно и бързо. Пак плувна в пот. Тънка вадичка се виеше зад яката на ризата й и се спускаше по гърба й.

Стоеше с подкосени крака на стола си. Сърцето й бясно пулсираше в слепоочията.

Само да не се разпадне на части. Като в онова предаване, което гледа веднъж по телевизията. Беше за една огромна машина, която я разглобиха на едно състезание и тя се разпадна на части. Хиляди колелца и бурмички. Хиляди парченца. Части.
     Едва изкара няколко часа до обед. Лицето й позеленяваше от спазми. Гадеше й се непрекъснато   тичаше в тоалетната да повръща. Отваряше уста като риба и не можеше да си поеме дъх. Тресеше се от нерви. След обед се обади на шефа си, че е пипнала някакъв вирус и си тръгна.
    Мислите й жужаха в главата като кошер разгневени оси. Сърцето й думкаше като подивяло. Сковаваше се от страх и от ужас. Ако я откриеха…ако...Не й се мислеше какво ще стане с нея…
     Отвори чантата си и взе една таблетка от онези успокояващите хапчета. Плака неудържимо часове наред. Моли се на иконата си. Бъбреше, че се е защитила, че това е било неизбежно…че мъжът си го е заслужил… Накрая обеща, че ще си изкупи греховете… 
     Добре, че беше сама в къщи. Тишината я обгърна след като  изплака всичките си страхове.
    Погледна часовникът.  Скоро Джон щеше да се прибере  от работа. Трябва да бъде силна. Няма да си сгромоляса живота. Не и сега, когато е в Америка, далече от мизерията на Мексико. Изплуваха картини отпреди. Гладът и отчаянието на семейството й. Няма да си пропилее шанса. Няма да се предаде!

   Тръсна глава. Изправи рамене си. Стисна устни.

      Ще бъда силна! Край на угризенията! Той си го заслужи! Кой знае къде щях да бъда сега...
   Взе душ, облече чисти дрехи, глътна още една таблетка. Отвори си червилото и сложи лек слой върху устните си. Прехапа ги внимателно, за да го размаже. Сложи си парфюм на китките, на дланите, зад ушите. Вдигна косата си високо над тила. Няколко непокорни къдрици изскочиха от шнолата.

   Очите й бяха като две стоманени остриета вперени в огледалото. Усмихна се. 

  Мобилният й телефон изписка. Тя подскочи. Джон й птащаше съобщение, че се прибира. И едно намигащо лице. Емотикони. И после едно цвете. И едно сърчице.

    Поуспокоена  тя влезе в кухнята и започна да готви.

    Отвори бутилка вино и си отля в една чаша. Отпи бавна глътка. После го изпи наведнъж. 
                 Животът ми продължава…тук е моето бъдеще...

        Разчистих всичко…Никой не ме видя...беше самозащита...нямах друг избор...нямах друг избор...това не се е случило... изхвърли го от главата си...забрави...

      Започвам нова страница…ще бъда мека, обичаща и спокойна. Всичко ще е наред...наред...наред...

     А сега трябва да посрещна моя съпруг, скъпия Джон!

 

                                                               К р а й
 

© Tаня Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дани, благодаря за "любими"!
  • Благодаря, Vanko!
  • Каквото и да се случи в живота човек трябва да продължи напред .А не да се предава Много хубав разказ Таня.Желая ти успех.
  • Благодаря ви момичета, че прочетохте!
    Хубав ден!
    Поздрави Младене! Благодаря за "любими"!
  • С пъргав ум и изпълнена с решителност е Оливия..
  • Много майсторски описани картини и състояния. Истинско удоволствие!
  • Животът продължава, макар, че поднася странности! Хареса ми!
Предложения
: ??:??