Онази нощ

За настроение, докато четете препоръчвам ето тези песни:
1. http://www.youtube.com/watch?v=8TR_Bij2uw4
2. http://www.youtube.com/watch?v=NRzq6-6aeHE

В онази тиха и страшна нощ Джо седеше на една самотна пейка в парка. Беше изключително тъмно и едва една осма от луната се показваше. Валше силен дъжд и в далечената се чуваха гръмотевици. Многоцветните есенни листа бяха нападали, но този път цветовете им не я разведриха. Джоус обичаше нападалите цветни листа, макар че мразеше есента. За нея това беше сезонът, в който дърветата умираха. Като нея сега... Тя бе облечена с не дебела блузка и леко шушлеково яке, без качулка, което също бе достатъчно тънко. Водата бе проникнала през него и Джоузефин вече беше мокра до кости. Дънките й също пропускаха, така че единствената суха част от нея бяха бяха обутите й с кожени ботуши крака Дългата й черна коса, поринцип спускаща се на карасиви едри къдрици, сега се стелеше на прави, разделени кичури по лицето й - грозна и мръсна от дъжда. Джо стискаше със всичи сили разпадащата се от водата снимка. Тя така беше впила пръстите си в нея, че върховета им бяха придобили цвят на мрамор. Ако можеше да са по-бели, сигурно щеше, но беше трудно, защото кожата й и без това бе млечно бяла.
- Обичам те - шептеше много тихичко тя с нежния си глас. Толкова тихо, че едва сама се чуваше. - Обичам те, защо?! Защо ми го наптрави, защо? Обичам те, защо?...
Един бездомник мина и й извика:
- Момиче, хей, момиче! Прибирай се, ще настинеш! - Джо не отговори, само го изгледа кръвнишки. Тя избърса лицето си - черният й грим вече се беше размазал и се стчаше. Тя  усещаше, че прилича на бездомна курва, но не я интеруваше. Сълзите й продължиха да се стичат. Те бяха единственото, което я топлеше сега.
- Обичам те - прдължи да шепне тя. - Обичам те... - Вятъра издуха едно листо на лицето й, а тя припряно го махна и въздъхна. Момичето стана и тръгна по посока пустата и опасна част на парка, все още стискаскайки с две ръце вече почти разпадналата се снимка. Сълзите й продължиха да се стичат, а гримът й да се размазва, но тя вече не си правеше труд да ги бърше. Момичето стигна до "тяхното дърво". Там беше издълбан надпис "Joe & Nick - FoReVeR" - оградено в сърчице. , следваше издълбания от нея - I'm missing you!, а след това надписа, който я вбеси тотално - "Clarie & Nick - FoReVeR". Джо изпищя силно. Толкова силно, че няколкото птички скрили се в малкото останали листа на едно дърво, на около 30м от нея се изплашиха и отидоха да си търсят ново скривалище от бурята. Тя опря гръб в дървото и се смъкна, така че да седне на земята:
- Обичам те... обичам те - зашепна тихо тя. - Ти обичаше ли ме?! Кажи, Ник! Кажи ми! Или само нея?! Или тя е по-добра... по-добра... по-добрата... защото косата й е руса ли?! За теб щях да се изруся... заради ръста й ли?!.... за теб ходех на токчета... заради това, че носи поли - заради теб го правех и аз! - топлите сълзи продължиха да се стичат по лицето й...
- Заради теб... - В умът й изскочи онази грозна сцена. "Тя влезе в стаята с усмивка, когато видя... Клеар беше по бельо и разкопчаваше колана на Ник, който я притискаше до тялото си. Ръцето му я докосваха, устните му я целуваха, очите му попиваха частите на тялото й. Клеар, а не нея. Не Джо!..."
Дърветата зашумяха и Джоус отвори очи. Все още беше тъмно, и валеше проен дъжд, но тя бе сигурна, че е заспала. Кръстат я болеше, а краката й бяха схванати от пронизващия тялото й студ. Ръката й най-после се беше отпуснала и от снимката от която заради дъжда не бе останало нищо. Тя погледна към бледите остатъци и поредната сълза се стече от окото й. на тази снимка бяха двамата с Ник, прегърнати с големи, широки усмивки. Джо въздъхна, а после извади любимата си кама от единия джоб на якето си, стана с много усилия и подпирайки се на дървото издълба нещо. След това се опря с гръб към него и пое дълбоко въздух. След секунди в нощта се чу най-пронизителния писък. Няколко птички прелетяха да търсят ново скривалище от дъжда. После отново настъпи тишина, нарушавана само от равномерния ритъм на пороя, само че този път много по зловеща.

На следващия ден грееше слънце и нямаше следа от дъжда миналата нощ. Но този ден не беше хубав! Градското гробище се сдоби с два нови гроба. В единя лежеше младо чернокосо момиче с бледа кожа и красиви сини очи. Беше намерено в парка до едно дърво. Върху камъка на гроба имаше оставена перфектна черна роза и паднала кървава сълза. Другия гроб, съседен на този на младата девойка принадлежеше на високо момче, горе-долу на възрастта на момичето с кестенява коса и красиви черни очи. По-късно на този ден, след погребението на момичето, той също беше намерен мъртав до същото дърво. Върхо неговия гроб, обаче нямаше нищо.
На това дърво, намиращо се в пустата и опасна част на парка (особено пез нощта), до което бяха намрени мъртвите младежи имаше издълбани няколко надписа:
"Joe & Nick FoReVeR"
"I'm missing you!"
"Clarie & Nick FoReVeR" И още два, които си личеше, че са издълбани съвсем наскоро.
"See you in Hell!"
" Hell should be the most beautiful place, when you're there. See you soon!"..

P.S. Бях в тъжно настроение, когато написах това. Надявам се да ви хареса.