Онова, което нямахме
Онова, което нямахме
Никога не сме си казвали „Завинaги!”
Никога прегръдката не е била за дълго.
Никога не сме били един до друг.
Никога не бе до мен.
И все пак завинаги ще помня
онова, което нямахме.
Онова, за което мечтаех и сънувах,
онова, което ме спря да обичам друг...
Всеки поглед през мен...
Всяка крива усмивка...
Хубаво бе да те обичам...
Беше лесно.
Всяка загубена илюзия се връща,
когато ме погледнеш...
Тъжното е, че си тръгва, когато те погледна аз...
Когато мислиш, че не гледам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джо Всички права запазени
