(На един Печатар)

                                        Нощта - безкрайна улица.

                                        В тишината вятърът се смее.

                                        Сякаш Самотата е разбрала -

                                        за Щастието дошло с мастилото.

                                        По оцапаните ръце на един -

                                        от онези мигове, в които

                                        аз прераждам се в думите,

                                        намерили подслон в сърцето

                                        на Вдъхновението! 

              Знам, че чувството, което гъделичка моята Свобода намери "Новия път".

              "Абритус" отдавна спи!

              Някой бе споменал някога за "разпилените дни "-

              останали запечатани в спомените на миналите слънчеви усмивки.

              В различни обстоятелства Вдъхновението не идва само.

                         Рисунките се рисуват сами!

                         "Как  ли изглеждам, когато не съм сигурен?"

                                          Знаеш ли, влюбих се в красотата -

                                          "На белия ден - белите облаци!"

                                          Без да разбирам защо

                                          ми се иска да съм

                                          прочитано и препрочитано стихотворение -

                                          останало като празничен звън от камбана във времето.

 ....................................................................................................................................................

                       Струвало ли ти се е, че можеш да разказваш с векове?