Nov 14, 2008, 9:03 AM

"Онзи Живот, който вечно обичам"

  Prose » Others
959 0 2

                                                                                    (На един Печатар)

 

                                        Нощта - безкрайна улица.

                                        В тишината вятърът се смее.

                                        Сякаш Самотата е разбрала -

                                        за Щастието дошло с мастилото.

                                        По оцапаните ръце на един -

                                        от онези мигове, в които

                                        аз прераждам се в думите,

                                        намерили подслон в сърцето

                                        на Вдъхновението! 

                                     

              Знам, че чувството, което гъделичка моята Свобода намери "Новия път".

              "Абритус" отдавна спи!

              Някой бе споменал някога за "разпилените дни "-

              останали запечатани в спомените на миналите слънчеви усмивки.

              В различни обстоятелства Вдъхновението не идва само.

 

                         Рисунките се рисуват сами!

                         "Как  ли изглеждам, когато не съм сигурен?"

       

                                          Знаеш ли, влюбих се в красотата -

                                          "На белия ден - белите облаци!"

                                          Без да разбирам защо

                                          ми се иска да съм

                                          прочитано и препрочитано стихотворение -

                                          останало като празничен звън от камбана във времето.

 ....................................................................................................................................................

                       Струвало ли ти се е, че можеш да разказваш с векове?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петко Петков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Докато земята на пролет цъфти и до ранна есен дава плод.
    Докато птиците летят в небето и слънцето ражда новият ден.
    Докато въздуха е в дробовете и водата е в извора на пречистващите мисли...и когато на Живота му омръзне да съществува тогава и на мен ще ми омръзне да разказвам.
  • Твърде лирично за проза Съзнанието се лута между хиляди недовършени мисли. Хареса ми! А ако наистина разказваш с векове, дали ще ти омръзне някога?

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...