Опит за убийство
Опит за убийство
Краткият ноемврийски ден угасна и нощта се спусна върху столицата с устрема на хищник върху своята плячка. Мракът й се стори недостатъчна примамка и тя хвърли наметалото си от гъста мъгла върху бързащите да се приберат по домовете си хора. Подобно на призраци, те се плъзгаха по заледените тротоари и улици. Единственото желание, обсебило тези толкова различни създания беше да избягат от нощта. Само един висок, слаб мъж пристъпваше бавно и с нежелание.С ръце в джобовете и вдигната яка на палтото, той не бързаше за никъде, потънал в собствените си мисли.
„Мамка му и живот! Мамо, дали не си ме проклела, кат’ си ме нарекла Жасмин? Какъв живот си мислила, че ме чака? Цветя и рози? Ега ти цветята! Еле па това, последното, жена ми. Избрах я по името й – Роза. Виках си, може и бодли да има, ама е убава и мерише на пролет. Кога я попари сланата, че се намръщена ‘оди и с по една-две думи ми отговара? Па и ялова излезе – еднъж не зафана, бе! Ше ида да се напия в кръчмата на бай Боре, че от три месеца не съм стъпвал там. Сам ше пием. Кат куче! Мамка му и живот!”
Когато влезе в малката „Пивница” , както я беше нарекъл собственикът й, непретенциозно свила се между високите блокове наоколо, Жасмин установи, че там нищо не се беше променило през изминалите три месеца. Печката „Циганска любов”, нагрята до червено от нахвърляните в нея въглища, опушваше заедно с дима от цигарите, някога белите стени. Самите те бяха украсени само от паяжините в ъглите, а на места се ронеха, без да правят впечатление на никого. Покривките по масите бяха избелели и покрити с дупки от цигари. Тримата единствени клиенти бяха седнали на различни маси и надигаха юзчетата с евтина ракия. Независимо от това, Жасмин се почувства много повече у дома си, отколкото когато се прибираше в чистия си и подреден апартамент. Отиде направо до тезгяха, зад който собственикът изчисляваше нещо.
- Сипи една ай, бай Боре, че душата ми изгоре!
- Е, Жасмине, къде се загуби бе? Жена ти ли те не пуска да идеш?
- Кой я пита нея бе? Ама не се загубих, а се погубих.
- Седай на масата. Ей сега че додем при тебе, само да налеем.
Жасмин седна и се замисли отново. Ето, дори бай Боре, с двата зъба в устата и огромния корем, го беше взел на подбив. За какво му трябваше да се жени? За какво?
- А, наздраве, момко! Не го мисли.
- Наздраве!
Мъжете отпиха и замълчаха. Жасмин запали цигара и се закашля тежко. Бай Боре наруши първи мълчанието.
- Много си се омърлушил, Жасмине. Излей си мъката. Кога е у ракия удавена, по-леко се на гръб носи.
- Нямам мъка, а жена. Кога я зимах, се се усмихваше, шеташе...
- Я! Че сига не шета ли бе?
- Ми, шета, ама се намръщена и с по една дума ми отговара. Телевизоро повеч ми говори от неа. Па и ялова е, мамицата й!
- Че що я търпиш? Да си сбира парцалите и - друм!
- Не можем. Баща й ми даде пари да си платим борчовете, че и я се на улицата бех останал.
- Е, сам си си го наврел, момко-о! А пий, здрав да си. Май верно ше сте заедно докат смъртта ви раздели – как викат по филмовете.
Жасмин отпи и лицето му се проясни. Как не се беше сетил по-рано? Разбира се, че това беше начинът да се отърве от нея. Беше гледал толкова филми в дългите нощи, в които не можеше да заспи. Имаше един, чието име не помнеше, но никога нямаше да забрави убийството, което извърши главният герой. Така и не си призна до последния час, когато се изповяда на отчето, което беше длъжно да пази тайната му. Огромна усмивка се изписа на лицето на Жасмин, когато си припомни самото убийство. Изглеждаше толкова лесно.
- А така, момче! Усмихвай се. То животот си ебало майката, ама па си го пази!
- Ше ставам, бай Боре – каза Жасмин и стисна ръка на подпийналия собственик.
- Ай, със здраве и па да додеш.
Замаян от ракията и лесното решение на проблема, който до преди пет минути не му даваше мира, Жасмин тръгна по средата на улицата. Подсвиркваше си някаква мелодия и животът му се струваше толкова хубав. Време беше да заживее истински. Изведнъж се оказа по лице върху асфалта. Последното, което видя преди да загуби съзнание, беше някаква светлина.
...
Когато отвори очи, Жасмин се огледа с безпокойство. Лежеше в чуждо легло, а около него стърчаха някакви маркучи. Постепенно съзнанието му се избистри и разбра, че е в болница. Погледна към голямата стъклена стена в ляво от него. Тогава я видя. Неговата Роза стоеше там – пребледняла, скръстила ръце пред гърдите си и затворила очи, от които капеха сълзи. Стори му се толкова хубава, колкото при първата им среща. Единственото, което искаше да направи, беше да стане и да я прегърне, за да вдиша отново аромата на пролет.
© Весислава Савова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Трудно е да се казваш Жасмин
Много увличащ разказ. Истинските неща често ги затрупваме с ежедневие, самосъжаление и прах. А те са си там, където винаги са били - в основата на всичко. Благодаря за напомнянето -
Ами така е. Много сме ербап, докато нещо не ни тресне по тиквата. Тогава всичко ни се струва прекрасно, щом сме оцеляли . Но като се окопитим, пак ставаме същите.
Поздрави ! -
Прекрасно си го написала, Веси ! Поздрави!
-
Дочка, Мария, радвам се, че сте харесали. Благодаря!
-
Прекрасен разказ, Веси! Поздрави!
-
Обичам разказите с неочакван край.Хареса ми интимността на описанието както на обстановката така и на мислите на героя.
-
Тук вече се налага да отговоря на всеки по отделно. Феичка, тази оценка е много висока и ти благодаря, че ми прощаваш малките грешки. Дими, не съм се обидила, а само се замислих за това какво не му достига на пустия разказ; колкото до уважението - взаимно е! Нели, предвид начина ти на писане, приемам твоя коментар с благодарност. А ти, Цецо, земи па Яла да му се невиди - да те водим на сладкарница, па да видиш как ората ядат пасти (и я се шалим бре - у-у!). Благодаря ти за усмивките, Цецо! И наистина, винаги си добре дошъл в София.
С уважение към времето, което сте отделили за написаното от мен,
В. -
Я като додем у шопско, те тогава че видиш що има да става.
Па "Разказье у шопско", че му е името на зборнико...
с онези предишните разкази...
Шалим се...
Поздрави от Пирин!
ПП. Изкефих се, т. е. изпитах истинско удоволствие...
Не ми остава много време да влизам, но се усмихнах истински. -
Харесах, Веси! На границата между живота и смъртта недоразуменията и проблемите стават маловажни...
-
Веси,
Дано не си почувствала коментара ми, като болезнено чувствителния Пер, за неуважение. Напротив,уважавам те и като автор и като човек.
Уважавам всяко мнение различно от моето, но в случая употребената умалителна дума "разказче" имах предвид късия разказ, така казвам и на моите къси разкази. С обич Дими -
Отново си на ниво, Веси!
-
Благодаря на всички, които прочетохте и споделихте мнението си. Най-вече, благодаря на теб, Пер Перикон! За разлика от някои потребители, които се обиждат, аз имам нужда точно от критика, която да ме насочва в по-нататъшната ми работа. Съгласна съм с теб и се извинявам на всички за недообмисленото заглавие. Следващия път, ще изпипам и този детайл. С уважение,
В. -
Здравей! Разказът е добре построен и написан, но не съм сигурен, че заглавието е най-подходящото. Създава някаква предварителна нагласа и очакване у читателя, която изпреварва вземането на решение от страна на героя. По този начин се губи елемента на изненадата, а и реално опитът за убийство си остава само фикция. Прощавай, но малко критичност е от полза за всички ни.
Категорично протестирам против определението "разкошно разказче"! Използването на подобна умалителна форма, въпреки добронамерения коментар, носи пренебрежително отношение както към произведението, така и към Автора! За Бога, хора, научете се да вниквате в детайлите на написаното от вас, които коренно променят смисъла на думите ви! -
Невероятна разказвачка си!!! Как само ме изненада финалът! Сърдечни поздрави!!! Не само за това- и за предишните ти произведения
-
Много ми хареса! Поздравления! Шестичка ти поставям, заслужена!
-
Прекрасен разказ!
Поздрав - вълшебна! -
Веси, прочетох с удоволствие!
Много ми хареса финалът, който очаквах с нетърпение!
Поздрав! -
Разкошно разказче. Хубав финал...Значи трябва да пострадаш, за да почувстваш отново обичта на човека до теб. Или е трябвало да се случи за да опреснят съпружеските чувства. А лошите помисли на героя може да му ги простим, защото са му били подсказани, когато е бил в нетрезно състояние.Дано отново забрави за "Пивницата" Поздрави Веси!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Любомир, абсолютно си прав. Оставих края "отворен", но ти си го довършил чудесно.
Тина, аз ти благодаря! Ако не беше споделила как ти е повлиял разказа, не бих разбрала още една гледна точка.