Опитвам се да забравя. Опитвам се да не си спомням за дните, в които усмивката ми беше ежедневие, а сълзите- нещо далечно. Опитам се да не се сещам за моментите, в които ти беше толкова топъл към мен, а днес си ледено студен. Как очакваш да се държа безразлично, след като ти си този, който не може да свали поглед от мен? Как искаш да не те гледам в очите, след като ти си този, който следи всяко мое движение? Как мислиш, че ще мога да продължа да живея, без да се усмихвам, след като ми каза: "Нека си останем само приятели", а после ме гледаш ядосано, когато се смея с приятелки? Защо ме обвиняваш, че ще продължа живота си и без да съм влюбена в теб? Знаеш ли изобщо как живея ?!? Знаеш ли, че веднъж затворила вратата зад себе си, се разпадам? Знаеш ли как издържам да те виждам всеки ден и да ти се усмихвам приветливо? Всяка минута сърцето ми получава нова рана - по-дълбока от предишната. Всяка секунда в очите ми се появява нова сълза. Знаеш ли, че преди да изляза, пия шепа хапчета само да ...