Nov 8, 2012, 11:45 AM

Опитвам се да забравя...

  Prose » Others
835 0 0
2 min reading

Опитвам се да забравя. Опитвам се да не си спомням за дните, в които усмивката ми беше ежедневие, а сълзите- нещо далечно. Опитам се да не се сещам за моментите, в които ти беше толкова топъл към мен, а днес си ледено студен. Как очакваш да се държа безразлично, след като ти си този, който не може да свали поглед от мен? Как искаш да не те гледам в очите, след като ти си този, който следи всяко мое движение? Как мислиш, че ще мога да продължа да живея, без да се усмихвам, след като ми каза: "Нека си останем само приятели", а после ме гледаш ядосано, когато се смея с приятелки? Защо ме обвиняваш, че ще продължа живота си и без да съм влюбена в теб? Знаеш ли изобщо как живея ?!? Знаеш ли, че веднъж затворила вратата зад себе си, се разпадам? Знаеш ли как издържам да те виждам всеки ден и да ти се усмихвам приветливо? Всяка минута сърцето ми получава нова рана - по-дълбока от предишната. Всяка секунда в очите ми се появява нова сълза. Знаеш ли, че преди да изляза, пия шепа хапчета само да мога да издържа до края и на този ден? Не, ти не си осведомен за тези подробности, но имаш наглостта да ми държиш сметка защо се усмихвам. Ти, този, който не можа да признае чувствата пред себе си. Може би вече ме забрави?- мислиш си и това те подлудява, а аз съм тази на ръба на истерията. Казват - "Времето лекува". Не, то не лекува, то просто притъпява болката. Не я чувстваш, но тя си е там, дълбоко заровена в спомените. Но идват дни, когато случайно си спомняш, и тя се връща с нова сила- по-изгаряща от всякога. Кара коленете да омекват, замъглява съзнанието, сякаш заповядва на сърцето да загуби собствения си ритъм и да започне да бие ускорено, а очите - разбрали намека, вдигат стената и изведнъж солени сълзи започват да си проправят път до устните. Усещаш соления вкус,  напомнящ за морето, което се подчинява на Луната, за приливите и отливите, за чувствата, които някога са били. Искам да изтрия миналото, но не мога. За това ще продължа да живея в настоящето, за да те помня и да ти напомням колко много боли. Но няма да си позволя да се влюбя в теб отново. Един път ми стига за цял живот. Теб не те интересуват чуждите чувства. Ти мислиш единствено за себе си. Не знам колко момичета си имал, но аз няма да бъда една от придобивките ти, момиче за една нощ. Вече не се и надяввам, че за теб мога да бъдя някоя, но за някой друг аз ще бъда всичко.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рокситу All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...