Опиянението...
Малко позакъснях за ''тайното пиене'' този път в гаража на Ванчо Драката, въртяхме сбирките конспиративно, за да не ни надушат домашните ...
Почукай кода на желязната врата, който имахме, че е ''наш човек'', Митьо Горския ми отвори, влизам и гледам ухилени физиономии, с ракиени чашки в ръка, шишето на масата доста под гърловината, драното мезе на привършване...
- Ей, к'во става тука бе, нещо много сте радостни... и от рано сте я подкарали и втасали...
- Пийваме, празнуваме... няма вече НОЩ, има само деен, няма ПКПее... и генАрала да ни плащи - пееше Ванчо Драката...
- Я пусни, пусни още веднъж ''Йовано, Йованке...'' - изкомандва Гочо Умното.
Наляха ми ракийка...
- Ха, наздраве тогава, а и аз имам да наваксвам, да ви настигна - и гаврътнах на един гълток ракията...
Гочо и другите взеха да играят нещо като кючек, нещо като ръченица, щракайки с пръсти в такт с музиката...
Пиянството на един народ, както е казал поетът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Petar stoyanov Всички права запазени
