ОПРАВЯНЕТО НА СВЕТА

       Неколцина мъже са седнали пред кръчмата в прохладната лятна вечер. Те пият бира и разговарят за проблемите в живота. Вълнуват се от предстоящите политически промени

       -  Аз си мисля, че каквото и да говорят противниците на царя, той ще промени положението и животът ще потръгне към по-добро - казва единият от мъжете.                                                                                      

       -  Нали затова го избрахме и на това се надяваме - отвръща друг и отпива жадно от изстудената бира.

       -  Надявайте се, като си нямате друга работа - отвръща трети. - Вие не разбрахте ли, че от това държава не става? Който и да дойде, ние ще теглим и ще гладуваме.

       -  Така е, ама на Симеон ще му помогнат и от други държави. Той има авторитет, приятели, влиятелен е.

       -  Вятър работа е тая, казвам ви. По-добре пробийте още една дупка навътре на коланите си. Глад и мизерия ни чакат.

       Постепенно добрият тон на разговора повдига градуса си. Мъжете мислят различно и всеки иска да убеди другите в правотата на своите твърдения.  

      Наблюдавам ги и се питам дали не е по-добре да решат първо своите проблеми и тогава да помислят за оправянето на света? "Ето, този например, се напива всяка вечер и на другия ден не ходи на работа. Алкохолизирал се e.Другите пият бира, а той ракия и вече е на път да прехвърли границата, която може да носи. Другият се скара с жена си и я изгони. Онзи, най-младият  измежду тях, така и ще си остане стар ерген, но продължава да живее по този, начин. Този, който стои пък до него, се изпокара с близките си - затънали са в безкрайни съдебни дела по делба на имоти. Другият и той се пропи, боледува и не се лекува - всичките му пари отиват вместо за лекарства за пиячка. Всички тези мъже и другите край тях погрешно мислят, че първо трябва светътда се оправи, за да заживеят по-добре. Оправията на света е грижа на този, който го е създал. Нима не разбират това? По-добре е да помислят как да оправят своя собствен свят. Оправи ли всеки от нас вътрешния си свят, тогава и външният ще се оправи."

       Мъжете вече не говорят, не спорят, а крещят и се карат. Това е сигнал за мене, че трябва да стана и да си тръгна, преди да стана свидетел на отвратителните сцени, които често се разиграват тук от пияните мъже.

       Потъвам в тишината на заспиващата улица и гласовете зад мен остават все по-далече, като техния объркан свят, който аз искам да загърбя, след като не мога да го променя.