Оптимистично
Аман от песимизъм, братя българи! Зле сме били, нямало го положителният герой, накъде сме отивали... А той е тук, сред нас е, жив е! Все още...
Той никога не мърмори срещу властта, срещуОПГ-тата на ГЕРБ и коалицията, не заявява, че от коктейл сутрин най-боли главата.
Неговият кръгозор не е шаващ насам-натам по книгите, Европата, морала. Този кръгозор обхваща само гледната точка на правителството. Той не вярва на очите си в магазина пред етикетите с цените, а се прибира в къщи и слуша любимите министри как три часа нищо не казват.
Той се радва, че състоянието на властниците е добро и постоянно нараства. Те не му действат като виагра и не споменава роднините им от женски пол пред всяка витрина и пред всяка тяхна поява на синия, та чак посинял от бой екран.
Положителният герой изкарва хляба си с честен труд... Е, останалото приватизира, но все пак...
Той плаща покорно данъка за панелното апартаментче, без да пита защо му вземат пари, когато държавата и пръст не е мръднала за него. Не задава въпроси каква армия издържа с данъците, когато в нея генералите останаха повече от войниците, каква просвета подкрепя, когато министърът я връща към познатото му килийно историческо ново.
Положителният герой знае, че черното днес е обещаното преди изборите светло утре и вярва в хубавото бъдеще. Не се връща към времето, когато имаше работа и смяташе за какво няма да му стигнат парите, а с упорството на компютър изчислява за какво по-напред ще има на масата. Освен хляба и водата…
Той разбира, че в подлеза на прехода е нормално да не е нормално, че няма връщане назад, че дори да стигне реформата в глух тунел, ще изпълни примерно командата „кръгом” и ще поеме бодро напред, което е някогашното назад.
Положителният герой винаги е готов да зачеркне минуса на времето и с това да го превърне в плюс. Поне на хартия…
Затова и не се оплаква от несъвместимостта на двете системи – властническата и нервната негова.
Затова и не пита в магазина има ли в каймата месо, колко е, от какво е, а пазарува на килограми – кеф ти кило ризи на старо, кеф ти сто грама копчета – на още по-старо.
Радва се на пенливата култура и не пита защо го заливат с гласовете си пеещи фалшиво певци. Убедили са го, че през демокрацията всеки има право на глас.
Той знае кои са силните днес и не се интересува кои ще са правите утре.
С една заплата издържа държавата и семейството и не се сърди, когато го осъдят на смърт чрез пенсиониране.
Жив е положителният герой, даже е щастлив.
Защото опитът го е научил, че щастието е като секса – размерът няма значение, важното е как го използва…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
