Оранжеви пъзели, гумени майки и други работи
Анук иска цял живот да бъде на 10,
Лу мълчи тягостно, оплетен в лъжи и няма смелост да се разкае.
Някакво безлико безгласно и безусловно бездарно безумие се депресира, защото роклята не стои добре.
Майка ви на всичките.
Плаче някъде, забравена и използвана. Спукана. Инедоизживяна...
А градът е мъртъв много отдавна. Някой му казал, че Галактиката вече си е намерил друг Център и градът се нагълтал с витамини, за да ù се докаже... витамини били, така казват. Защото били синички и на тях пишело „V”. „V” като Vитамин, „V” като Vик, „V” като грандомания и като бигорексия, „V” като...
и така, градът е погребан в собствените си боклуци, наречи го банално, но именно там е погребан...
Някой ми крещи,
давай, казвам,
освободи думите, които само ти пречат, дай ми ги, аз ще се грижа по-добре за тях. Ти не знаеш да ги чувстваш...
И после секундно губя някого и моментално го намразвам, този някого, за по-лесно...
И после си липсвам
и се подреждам.
Мама пита нужни ли са ми тия пъзели,
а аз мълчаливо си редя частички Мен и частички Други Хора
и след часове ù казвам „не, благодаря, аз си имам”
и тя ме гледа едно такова нежно и тъжно, гали ме по бузата и очите ù искат да знаят за какво говоря.
„не знам” казвам
и наистина вече съм забравила...
съвсем забравила, драги ми Смехурко...
ами... аз... да си тръгвам вече?
Ти си много мил, задето искаш да остана, но съм наказана – трябва да се прибирам приказка и половина преди края на Часовете, иначе ще се превърна в тиква, а не обичам тикви, Смехурко. Те са... оранжеви. А знаеш, този цвят ме кара да се чувствам малко некомфортно... и тогава започвам да говоря дълги тежки думи като "некомфортно" и тези думи също са оранжеви. Не ми харесва да ги говоря.
Затова сега си отивам, преди да съм станала твърде оранжева...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алиса Всички права запазени
