Оригиналният бал
Събраха се баровските синчета и щерки да обсъждат къде да правят абитуриентския бал.
- Писна ми от баналности! - рече Джони и остави призната си чашка на бар-плота. Сетне лапна фъстъче, завъртя се на столчето и огледа хола.
Особеността на темата ги беше събрала не в любимото заведение на бай Минчо. а в апартаментчето на Лучия. Техните въртяха някакъв бизнес по чужбинско, та й бяха оставили луксозно кътче за отдих . Откупили тавана на кооперацията, бутнали тая-оная стена, вдигнали други, тапицирали, обзавели, украсили. Не апартаментче от двеста и кусур на квадрата, а бонбонче. Подходящо за заслужен отдих на младата абитуриентка, която най-после ще получи право да се яви на матура. Всичко това постигнато с почти честен труд (нали си плащаше преписаните от Коцето контролни и класни работи, нали изсипа куп пари за частни уроци при преподавателите си? ), с много нерви (ще пишат платената петица или от срам пред класа ще завъртят мизерен тромбон? ), с усилия на тотален надзор от вуйчо Пешо (комуто родителите й плащаха, за да виси по цели нощи по барове и бди над невинната девича душица). Но да се стигне до матура е едно, а как да се преведе това незабравимо събитие, този първи свободен ден и особено нощ, това излизане сред обществото - балът, е съвсем друго. Затова се и събраха бъдещите абитуриенти, за това и така усилено обсъждаха как да прекарат първата си нощ като необременени от правилници и изисквания хора. В училище се изсипаха куп рекламни агенти на какви ли не фирми. Предлагаха неповторими изживявания къде ли не - като се почне от скромна вечеря и пътуване с възстановяване на "Титаник", плюс неповторими изживявания с Леонардо ди Каприо и компания във водите на Атлантика.
Обаче това всичко беше познато от видеото, от малкия екран, вече тривиално, скучно банално. А и какво можеше да им предложи градът ? Пенито даже изсипа глупостта да изкарат една вечер във вариетето, та едва не я биха - боже, вариетето ... Че то им беше втръснало. А Мониката даже беше танцувала на кола там почти цяла седмица, докато веднъж баща й не я беше зърнал и опердашил пред очите на новата си любовница. Така отхвърлиха и модните ресторанти, кабарета, локали. Писнали им бяха и планинските курорти - че то почти всеки уикенд прекарваха в баровете на Пампорово и Банско. Васко даже веднъж успял и по някаква писта да се спусне, но нали бил неизтрезнял, отнесъл на ските си някакво миньонче, та без малко да се ожени още в десети клас... Не,не - пълна скука, нищо ново, нищо оригинално в тая тъпа, закостеняла, неразвиваща се държава! И се чудят после дъртите защо елитните дечица поемат на Запад - към истинския нощен живот, към планините от забави и равнините с долари...
Изведнъж Джони подскочи на въртящото се столче. очите му светнаха, размаха ръце и изкрещя :
- Ей, открих! Боже! Страшен бал ще стане! Ама страхотен! Ще отидем там, дето не сме били! И ще се забавляваме адски оригинално, ама направо неповторимо! Всички ще шашнем!
Компанията се събра около тартора си и внимателно заслуша готиния план ...
А балът мина наистина новаторски. И беше на място, където кракът им не беше стъпвал.Проведоха го в класната стая, в любимото училище, където се водеха по списък...
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много интересно и реалистично! -
Благодаря, Солкаре!
За мен е неприемливо, че трябва подобни елементарни неща да ги разбират по трудния начин. Но... Както казва Кестнер в "Изчезналата миниатюра": "Пробвай да ядеш шунка с кокала..." -
Kаква заблуда,за истинския нощен живот на запад и за планините от забави и долари...............Да опитат,кулата им ще се срути..........така може и да поумнеят........Чудесно си го написал ,генек,Истинско е !
-
Няма майтап, Странник, всичко е трагично сериозно...
Благодаря за мнението! -
Други сигурно си ги обичаш...Да остроумен както винаги.
-
Благодаря!
Да ти призная под секрет - и аз харесвам някои от тях... -
Георги по-скоро е щастлив този, който не осъзнава реалността, дори и да я вижда, или се прави че не му пречи, но...така е...истината си е истина.Но това си е мое мнение, не го натрапвам на никого. Харесват ми разказите ти.
-
Благодаря!
Казано направо - жал ми е за себе си, че виждам тия неща. Колко щасзтлив е човек, който не вижда реалността... -
Така, ми няма какво да кажа, освен,че наистина го има това пренасищане и липса на интерес, останалото си го описал, достатъчно точно,може би не за всички, но за някои, които са с родители на "върха на обществената стълбичка". И липсата на ценностите ...То всъщност няма какво повече да кажа, защото е написано.
-
Благодаря, Лиа, Мариана, Светулке!
За съжаление, не мога да пиша за красиви неща - все виждам и показвам недотам хубавото наоколо ни...
Мариана, за образованието има някои неща в блога ми. -
Хареса ми неочаквания край !
-
Оставям го за по- късно...ама знам, че ще е интересно. Благодаря!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
