Дойде пролетта, първо пристъпваше плахо и боязливо като крачетата на малко дете. Постепенно стана уверена и силна, омайна с цветна прелест. Пъпките на дърветата се събудиха след дългата зима и зелените им листенца отвориха очи. Въздухът си насити на аромати, дните ставаха дълги и хубави. Снеговете се стопиха и ручеи шурнаха и се спуснаха към реката. Слънцето спускаше лъчите си над земята и я затопляше ден след ден. Тревички и цветенца наддадоха стръкове и главички, зажужаха пчели, дърветата се окичиха с цвят и щъркелите пристигнаха. Клюк-клюк-клюк…ехтяха и потропваха с клюнове. Стъкмяваха гнездата си, кръжаха и размятваха големи криле. Селото се пробуди като заспало мече след дълъг сън. Хората се размърдаха, обикаляха нивите, пасяха стада, похлопваха хлопки по поляните. Реката напълни коритото и дивните и води се лееха от разтопения сняг. Върбите наведоха клони над нея, изпълнени с млади листа. Природата оживя след дългата зима. Над селото по-горе се виждаше планината, с качулка от няк ...