Кина и Славка стояха на пейката в двора и гледаха котката. Котката се беше окотила и три малки топки се бяха прилепили до майката.
             -    Олее..ле…какви сладички пухчета - Славка гледаше с умиление котенцата.
  Кина отиде и взе две от тях. Даде едното на дружката си, другото за нея  и ги замилваха.  
                Чуха щъркелите. Трак-трак-трак…От гнездото на старата круша се подаваха две ситни главички и отвориха човки като видяха майка си.
            Двете момичета гледаха щъркелите и майчината любов.
                  -    Пролетно време всички животинки се пръкват. Я виж, Кинче щъркелицата как кръжи над малките, пази ги, обич им дава…
               -    Обич…майчина...Тя гладна ще стои, ама за малките храна да има…
                   Замълчаха и всяка си мислеше нещо.
                   По едно време Кина се приведе към Славка и и прошепна:
                       -Да знаеш вчера що се случи. Вървя аз към Минкини и два коня изцвилиха подир мен. Стреснаха ме. Гледам един луд, ама луд ги кара с каруцата и щяха да ме убият ти казвам. Сгълчах го, сгълчах го…той мълчи. Ама по едно време ми каза, че е виновен де…Мирко го думат. Мирко Македонеца. От Македония идел. Ама да ти кажа, младо момче е. И снажен, сила има.
                   Усмивка цъфна на лицето и. И Славка я заразпитва пак:
                          - Е, хубав ли е? Като Антон…. хубав ли е?
                         -Не знам. Различни са. Той е по-друг…но е хубав..хи…хи…
                         -Ще го видим този Мирко.
           Смехът на двете огласи двора. Котетата се сепнаха и скочиха от полите им.
……………………………………………………………………
            Ходи из балкана Мирко, гледа извора, гледа реката, наклонът  надолу. Спира, мисли, крои...Ще стане, няма как да не стане!  Пъргавице ...пенлива и силна, водите  си ми дай...  струи  да текат в коритото що ще сторя...да звъни водата...чистота и берекет да имам...

           Спря се Мирко пред кръчмата. Падаше полумрак, но ламбите бяха запалени и прозорчетата светеха с приглушен светлик. Завърза конете до стария дъб. Беше вече надвечер  и се отбиваха селяните да пийнат по едно преди вечеря.
                        -    Добър вечер!-поздрави ги той на влизане.
                        -    Дал бог добро, момче-отговори кръчмаря бай Ненчо.
                        -    Да те питам нещо, може ли?
                        -    Казвай.
                         -    Търся трима-четирима мъже за една работа. Да могат да секат дървета и да ги дълбаят. Ще правя тепавица в края по-горе в селото. 
               Бай Ненчо посочи масата в ъгъла дето седяха шестима момци.
Отиде при тях Мирко и ги заприказва. Като разбраха каква е работата и колко ще е платата трима от тях се съгласиха, стиснаха ръцете и пазарлъкът беше скрепен. Утре заран започват. 
        Мирко седна при тях, почерпи ги по една ракия и се разприказваха. Премислени приказки им каза за мечтите си. За валявицата, за реката, за планината…очите му блестяха възторжено…пламтяха...Беше нетърпелив да започнат работа.
…………………………………………………………………………….
                 Вела разпитваше баба си за Мирко и за Македония. Името  Македония беше странно име за нея. Едно такова, чудно име…Каква страна ли е, що ли е там? Какви са людете? Баба Параскева само веднъж беше ходила там при сестра си, но помнеше Охридското езеро и Охрид. Разказа и за сините води на езерото, за красивата природа и Вела я слушаше в захлас.
             -   Е,людите  и те като нас са. Има и богати, има и бедни, има и убави, има и не толкоз убави…- смее се бабичката.
                - Ама македонците са по-остри  ора…малко серт…Много, много те траят за нищо.
           Вела си мечтаеше и тя да види това Охридско езеро, голямо като море, синьо като небе…ако даде господ…нявга да го види…
               -Айде, Веле, сложи да къкри една чорбица за довечера, че да нагостим Мирко. А утре баница ще разточиш, знаеш как…
            Вела зашета, но от време на време се ослушваше за стъпките на Мирко. Де се дянал? Що не иде? Искаше да го разпитва за Македония. Любопитна, искаше още да знае…за жените, за мъжете, за живота им, за наредбите им. Не беше ходила по-далече от града, не беше видяла нищо. 
                Тръгна Вела да донесе вода, че работа я чака.
……………………………………………………
            Антон беше в кръчмата, когато чу шушукането. Някакъв млад мъж беше седнал в края и говореше, а момците около него го гледаха сериозно и кимаха. Момъкът беше смугъл, здрав и силен. Изглеждаше разсъдлив. Астраганен калпак на главата, бяла риза и пояс, но по- друга премяна, не нашенска...Другоселец...
         Завъртя се Антон, бързаше тази вечер, но попита:
                       - Бай Ненчо, какво става? Кой е този? Какъв е?
                      - Тепавица ли валявица  ли и аз не знам... ще прави. Търси хора за работа. Другоселец е. Ама умно хортува и я виж как са го зяпнали...от Македония иде...
                        -Е, нека прави. Нема лошо. 
                Излезе. Отдалече видя Вела да върви към чешмата. Ускори крачката, щеше да я види. От няколко дни не беше я срещал. 
         Вела го срещна. Божке, Антон…Иде към нея…само те са тук. Какво ли ще и рече? От кога не се видяха…водата ще и напие…ама баща му казал, че не я харесва…приказки тръгнаха…
                 Вела го видя до чучура. Поздрави го и се усмихна.
                   -Как си Веле? Какво правиш?
                   -Ами шетам. Бързам да сторя гозба, гост има баба Параскева.
                 - Кой е?
                 -Мирко се казва, сестрин син на баба. Чак от Македония идва. Мирко Македонеца му думали.
               - Е, и кво чини тук?
                -Тепавица ще стори той, тепавица…дрехи ще пере …
                - Ами той сам ли  иде…булка и челяд има ли?
                 -Ерген бил.
             Антон проумя работата. Нещо му потрепна под лъжичката. Ерген…хм.. И Вела колко радостно говори за този македонец…хм..
                           -    Ами добре ще стори…тепавица нема тук. 
            Вела закима с глава. Антон се наведе към чучура да пие, но тя му подаде шарената стомна. Надигна стомната и пи.
                          -Сполай ти, Веле…По-студена вода не съм пил…Хубава вода…като тебе…
                   Загледа я, искаше да докосне това хубаво моминско лице, но не посмя. Подаде и стомната, пръстите му се задържаха за миг върху нейните. Вела пламна като божур. Отметна плитките и си тръгна. Антон дълго цъкаше след нея…

                   Ами този, отде се взе…и  колко дни ще остане в къщата с Вела? Е…бабичката е там , но… Хм…гост…а тя бърза да си ходи…ще шета…ще се върти из къщи, а тоз ше я гледа…хм…неговата Вела...
                  Нещо му влезе в главата, като досадна муха…Стана му криво… Ревност го промуши. Ще го види що за птица е този Македонец...хм...

             Антон не е много по пиенето, но сега му се иска да пие от онази върла сливовица, дето влиза в гърлото и в стомаха като огън. После отмалява тялото и зашеметява главата. Да не му идват разни лоши мисли и да  се въртят буйни и  неубоздани...

                    Трябваше да не се помайва повече. Има си едно на ум...да внимава...Да не му се изплъзне Вела.

                    Следва………..