Още един ден в ада
ОЩЕ ЕДИН ДЕН В АДА
Беше скапан ден. Един от онези, в края на които започваш да си задаваш въпроса защо живееш. Още от сутринта не започнах добре. Докато се бръснех в банята направих няколкократен опит за самоубийство, в резултат на което излязох от нея целият в лепенки. Приличах на човек, който е имал случайна среща с мъжа на любовницата си. Лошото е, че нещата не приключиха до тук. На път за работа спуках гума и какъвто съм чевръст в ръцете около час се борих с резервната, при което в края на операцията заприличах на автомонтьор с десетгодишен стаж. Това наложи да се върна до нас и да се преоблека. Вторият ми опит да стигна на работното място беше успешен. Захванах се за работа като си мислех, че най-лошото е зад гърба ми. Малко преди да приключа един документ, който творих цяла седмица, компютърът точно в този момент реши, че му е писнало от всичко и се скапа. Това вече ми дойде прекалено. Реших, че и на мен ми е писнало от всичко. Грабнах сакото и излязох навън. Известно време се мотаех безцелно по улиците, докато краката сами не ме отведоха в един бар. Не се двоумях дълго. Влязох. Беше полупразен, а от уредбата извираше натежал от тъга джаз. Музика точно като за мен. Запътих се уверено към бара и седнах. Поради липса на друго занимание барманът веднага ми обърна внимание. Поръчах си водка. Сервира я неочаквано бързо. Първото хубаво нещо за деня. Може би ще преобърнем късмета - помислих си и отпих. Течността се впусна в мен буйна и гореща като младо момиче. Загря ме. Погали нервите ми с нежна милувка и забави неспокойните удари на сърцето ми. Запалих цигара. Вдигнах поглед и огледах заведението. Приглушеното осветление стеснително прикриваше единствените посетители. Момче и момиче, които отчаяно стискаха ръцете си, сякаш се страхуваха, че ако се пуснат, ще се разделят завинаги. Любов ли беше това или просто отчаян опит да избягаш от самотата на собственото си съществуване. Страх от самотните вечери. От самотните сутрини. От студените завивки на леглото, които незатоплени и не измачкани от друг човек все повече заприличват на ковчег. На твоя собствен ковчег, в който бавно погребваш мечтите си, който вледенява душата ти с всеки изминал ден, който те променя неусетно и за теб самия. И накрая човекът отсреща в огледалото е само бледо копие на това, което е бил в началото. В началото винаги има надежда. Винаги има вяра. Винаги има едно приятно усещане, че нещо красиво и незабравимо ще ти се случи, че някъде там, съвсем близо е твоето невероятно и оставащо те без дъх приключение. Само че не! По едно време, като в добър трилър всичко се обърква. Нещата се обръщат с главата надолу и ти започваш да се чувстваш като участник в „Сървайвър". Оцеляването те поглъща изцяло. Нямаш време за мечти, за надежди за самоубийство. Опитваш се да оцелееш. В любовта, в работата, в дома, в нощта, на улицата, в поредния инфаркт, в поредното запиване, в поредното обичам те. Не мислиш. Не можеш да мислиш. Пистолетът е опрян в слепоочието и ти и трябва да действаш. Тук и сега.
Отпих отново. Беше сериозна руска глътка, която посипа като с напалм вътрешностите ми. Лумна лек пожар, но се почувствах добре. Малко по-добре. Понякога, когато те боли душата, е хубаво да запалиш огън. В него изгарят черните мисли и усещането ти за мимолетност.
Влюбената двойка се надигна и излезе. Отново хванати за ръце. Останахме сами с бармана. В опит да му намеря работа, си поръчах втора водка. Сервира я отново толкова бързо, колкото първата. Отдавна не бях попадал на такъв бързак. Ако я караше така, щяхме да станем първи приятели до края на вечерта. Отново надигнах чашата, когато я оставих, усетих въздуха около мен да се раздвижва. Обърнах глава и видях едно съвършено създание от женски пол да се приближава към бара. Носеше зелена рокля, която се впиваше в тялото ù, като младеж в първото си момиче. Краката ù бяха изваяни сякаш от Микеладжело и бяха толкова дълги, че спокойно можеше да се организира цяла експедиция за тяхното изследване. По раменете ù се спускаше буйна като водопад руса коса, а зелените ù очи можеха да взривят сърцето и на закоравял тираджия. Лицето ù излъчваше такава невинност, че чак ми се доплака от умиление по отминалата младост. За такива жени са се водили войни и са падали главите на безброй мъже.
Тя седна на стола до мен и я чух да си поръчва мартини. Видях бармана с отнесен поглед да ù налива и бавно и внимателно да ù поднася чашата. Реших, че сега е моментът да преобърна скапания ми ден в моя полза. Такова момиче не беше за изпускане. Вече виждах зараждането на една дълга връзка, в която щастливите моменти просто щяха да ни удавят. Взех чашата си, вдигнах я към нея и ù казах наздраве. Тя ми се усмихна, кимна ми и отпи от своята. Нещата се нареждаха повече от добре. Първият контакт бе установен. Запалих нова цигара и ù предложих от моите. Тя отново ми кимна с усмивка и си взе една. Видях с периферното зрение как барманът се спуска със запалка в ръка, но бях по-бърз от него. Той ще ме цака! Айде де!
- Приятно ми е! - рекох - Казвам се Николай, но приятелите ме наричат Ник.
- Аз съм Моника. И приятелите ме наричат така.
Боже! Имаше и чувство за хумор. Това окончателно ме довърши. Вече бях изцяло неин. Погледнах я смело в очите и усетих как бавно се смалявам и заприличвам на малко момче, изгубило се в тази зеленина.
- Знаеш ли? - започна тя - Дай да опростим нещата и да прескочим тези глупости. Ако ме искаш, тарифата ми е 50 евро на час и 100 за три часа.
В първия момент помислих, че не съм разбрал добре. После мозъкът ми обработи информацията и я потвърди. Обърнах се отчаяно към бармана, който ме гледаше зяпнал. Беше единственият нормален човек тук. Надигнах чашата и я преполових с отчаянието на стар алкохолик. По дяволите! Това беше поредният ден в ада.
© Светослав Григоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви момичета! Успешна седмица ви желая.
-
Логичен край. Все пак всеки ден свършва, дори и гладните 😊
-
Жесток финал на прозаичния ми ден! Ако това му адския ден на героя ти, не ми се мисли райския какъв ще е
-
Грег, ти посто си велик! Мислил ли си да издадеш сборник? Бестселър-задъжително още в края на седмицата!
-
И на мен ми харесва стила ти! Хубави неща пишеш.
-
Благодаря ти Миа за добрите думи.
-
Хак му е на лирическия,като няма 50 евро!На ,тъй да си гледа ококоренА това , че за такива жени са се водили ,водят и ще се водят войни си много прав
Готин разказ,хареса ми! -
Хареса мии това, имаш невероятна лекота на изказа и образност, сочна като праскова, поздрави!
-
Благодаря за удоволствието! По едно време си мислех, че ще излезе травестит
-
Само момиче в бар, не е неочакван финалът. Мислите на главният герой са неочаквани с наивността си. Така, че тук техниката на писането компенсира слабият сюжет. Няма да гласувам, не ща да ти развалям успеха!
Поздрави! -
Видях един разказ - отначало не ми хареса, защото е в първо лице, ед.ч. Е да, но като се зачетох - разбрах - хумор, ирония, сарказъм. Затова прочетох и този разказ - хареса ми също...
-
заразяващо пишеш
-
Второто изречение ме впечатли, четвъртото развесели, на това: "Приличах на човек, който е имал случайна среща с мъжа на любовницата си." се смях с глас. За да не преписвам цялото произведение на изкуството, ще ти кажа, че изгледах един страхотен филм с огромно удоволствие. Заглавието е, както се сещаш "Още един ден в ада". Невероятен си!!!
-
Невероятен финал! 6 от мен
-
В българската действителност какво друго ни остава освен да се борим с Ада всеки ден! Поздрави!
-
Поздрав!
-
Ахахахах, страхотно, много добър финал! 6 ^^
-
Целия разказ е невероятен, но финала просто ме разби...
-
Финала ме разби!!!!!
-
Хаха, супер! :D Много добър разказ с дори по-добър финал! Поздрави и 6 от мен
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
