Още нещо за глиганите
5 мин за четене
И на лова на следващата година пак бях гонач. Вървях през гората и си декламирах. Наближавахме пусията. Навлязох в един букак с големи, обрасли с мъх камъни.
И един от тях толкова ми заприлича на прасе, че си помислих: този камък ако някой го види, ще си помисли, че е свиня.
А защо не очаквах, че може да е свиня – защото бяхме почти достигнали до пусията, и съвсем близо пред нас толкова много се гърмеше, и толкова се говореше, че едва ли би останал дивеч наоколо. Все пак измених малко посоката си на движение, за да мина по-близо до този камък. И като го наближих, камъкът изведнъж хукна. Беше дива свиня. Смъкнах пушката и стрелях, улучих я в задните крака. Вече не можеше да бяга бързо и като се спуснах, застигнах я. Опитвах се да застана отстрани, за да стрелям с втората цев в гърдите ѝ, но тя непрекъснато се извърташе с глава срещу мене. И за разлика от глигана, който изпитваше животински ужас, в нея сякаш нямаше никакъв страх. Дори, ако не беше ранена в краката, би ме нападнала.
Като видях, че няма да мога да застана отстрани, почти от упор стрелях в челото ѝ . И всички сачми просто рикошираха от черепа ѝ. Тогава извадих пистолета и я застрелях с него.
Глиганите обикновено разбираха къде е пусията, и когато я наближаха, спираха, ослушваха се, душаха, оглеждаха се, и много често се връщаха обратно през редицата на гоначите. И вероятността да излязат невредими през редицата на гоначите беше по-голяма. Те сякаш разбираха, че тези които вдигат шум са по-малко опасни от онези, които са се притаили.
И при една друга гонка пак почти бяхме стигнали до пусията. Стрелбата беше престанала, и на не повече от 30-40 метра отпред ловците от нея се бяха събрали и нещо коментираха. Аз бях изостанал, пред мене беше непроходим гъстълак, имаше само една едва забележима, направена от животните пътечка. Тези пътечки са само ниско над земята, а над тях вейките са така преплетени, че по тях човек само полунаведен може да се движи. И като се приведох да мина, видях на пътечката, на пет-шест крачки пред мене и обърнат срещу мене, голям глиган. Замръзнах. Пушката висеше на ръката ми, разбира се на предпазител, а и така приведен, нямах възможност нито да се поизправя, нито да прикладвам и да стрелям. Пък и как бих могъл да стрелям, като зад глигана някъде пред мене бяха хората.
Може би цяла минута, а може две или повече, стояхме и се гледахме с глигана. Хайде, не стой така, слез и мини под мене, слез и мини под мене, нищо няма да ти направя, шепнех му аз. Сякаш аз бях този, който може да му направи нещо; докато той ако се втурнеше към мене, щеше да ме изкорми.
Най-после глиганът наистина направи това, което му предлагах и за което го молех: слезе от пътечката и като мина под мене и покрай мене, се отдалечи.
На един лов пък председателят на ловната дружинка вместо с двуцевката си, беше взел за пусията една бойна карабина “СКС” - “Самозарядна карабина “Симонов”, такава с каквато стоят на пост гвардейците, само че, разбира се, без ножа. Пълнителят ѝ събира десет бойни патрона. И пред него, в една стръмна и с дълбока снежна пряспа долчинка, навлезли пет диви прасенца, от едно прасило. Стръмният склон и дълбоката пряспа, в която попаднали, не им позволили да избягат и той беше ги застрелял и петте.
Аз бях пак гонач, но когато се събрахме, проявих любопитство да видя мъжки или женски са прасенцата. Бяха две женски и три мъжки, като и трите мъжки бяха кастрирани. Тестиси нямаха. Само под козината на мястото, където са били тестисите, личеше белег като от стара и добре зараснала операция. Обърнах на това внимание на останалите ловци, и те много се учудиха – кой и кога може да ги е кастрирал?
Само аз знаех - кастрирал ги е някой от възрастните глигани.
Не е вярно,че всички живи същества се раждат добри – по-често те се раждат жестоки. Нима кукувичето се излюпва добро, а едва по-късно някой го научава да изхвърля другите пиленца от гнездото? Кой и кога научава орлето или пеликанчето, което се е излюпило първо, да кълве непрекъснато братчето или сестричето си, докато то падне от гнездото и се пребие или се удави и рибите го изядат? Кой и кога научава новия господар на прайда или новия водач на маймуните, щом вземат властта, да убият всички чужди бебета? Кой научава първата излюпила се пчела майка да обикаля килийките и да убива всички все още неизлюпили се други пчели майки? Никой не ги научава – те се раждат такива!
В едно от ловните списания, в руското “Охотничьи просторы”, един ловец разказваше как веднъж убил глиган. И с голямо изумление видял, че той тестиси няма. А пък било невероятно някой някога да го е хващал и кастрирал. А местният им водач, егерът, му казал, че това е нещо обикновено: докато прасенцата са още малки и беззащитни, възрастният глиган с глигите си ги кастрира. Това на ловеца се сторило невероятно. Но по късно той сам наблюдавал такова нещо. Бил се укрил в едно чакало за патици. Пред него от тръстиката излезли и се хранели стадо диви свине. И един голям глиган започнал битка с едно още съвсем малко глиганче. Глиганчето се защитавало ожесточено, но в един момент големият глиган с един удар на глигите си разпрал отзад кожата на прасенцето, и “ядрата” на глиганчето паднали на тревата. То започнало да залита, а глиганът изведнъж загубил интерес към него. Ловецът стрелял и убил глиганчето, и отишъл да разгледа раната му – разрезът на кожата бил направен така прецизно, все едно с хирургически скалпел.
Не по-малко жестоки са и зайците. Ако в една клетка има мъжки заек и малки мъжки зайчета, големият мъжки ги кастрира, като изгризва тестисите им.
Така е при тревопасните. Докато при много хищници не е така – там си помагат. Лисиците се събират за кратко, докато сватбуват. След сватбуването се разделят, а за отглеждане на малките отново се събират в семейства; като за изхранването на малките може да се грижи друг лисугер, а не непремено биологическият им баща. И вълците в глутницата си помагат, за да изхранят вълчетата. По тази причина хищниците ми бяха някак по-симпатични.
Бия зайци, бия и се хваля;
и лисици бия, но ги жаля.
И глиган убия ли, се хваля,
а пък вълк убият ли, го жаля.
При хищниците често по жестоки са женските. При вълците, при хиените, при сурикатите право на майчинство има само водачката на глутницата. А ако женска от по-нисък ранг забременее, или я прогонват, или я убиват.
(Следва).
И един от тях толкова ми заприлича на прасе, че си помислих: този камък ако някой го види, ще си помисли, че е свиня.
А защо не очаквах, че може да е свиня – защото бяхме почти достигнали до пусията, и съвсем близо пред нас толкова много се гърмеше, и толкова се говореше, че едва ли би останал дивеч наоколо. Все пак измених малко посоката си на движение, за да мина по-близо до този камък. И като го наближих, камъкът изведнъж хукна. Беше дива свиня. Смъкнах пушката и стрелях, улучих я в задните крака. Вече не можеше да бяга бързо и като се спуснах, застигнах я. Опитвах се да застана отстрани, за да стрелям с втората цев в гърдите ѝ, но тя непрекъснато се извърташе с глава срещу мене. И за разлика от глигана, който изпитваше животински ужас, в нея сякаш нямаше никакъв страх. Дори, ако не беше ранена в краката, би ме нападнала.
Като видях, че няма да мога да застана отстрани, почти от упор стрелях в челото ѝ . И всички сачми просто рикошираха от черепа ѝ. Тогава извадих пистолета и я застрелях с него.
Глиганите обикновено разбираха къде е пусията, и когато я наближаха, спираха, ослушваха се, душаха, оглеждаха се, и много често се връщаха обратно през редицата на гоначите. И вероятността да излязат невредими през редицата на гоначите беше по-голяма. Те сякаш разбираха, че тези които вдигат шум са по-малко опасни от онези, които са се притаили.
И при една друга гонка пак почти бяхме стигнали до пусията. Стрелбата беше престанала, и на не повече от 30-40 метра отпред ловците от нея се бяха събрали и нещо коментираха. Аз бях изостанал, пред мене беше непроходим гъстълак, имаше само една едва забележима, направена от животните пътечка. Тези пътечки са само ниско над земята, а над тях вейките са така преплетени, че по тях човек само полунаведен може да се движи. И като се приведох да мина, видях на пътечката, на пет-шест крачки пред мене и обърнат срещу мене, голям глиган. Замръзнах. Пушката висеше на ръката ми, разбира се на предпазител, а и така приведен, нямах възможност нито да се поизправя, нито да прикладвам и да стрелям. Пък и как бих могъл да стрелям, като зад глигана някъде пред мене бяха хората.
Може би цяла минута, а може две или повече, стояхме и се гледахме с глигана. Хайде, не стой така, слез и мини под мене, слез и мини под мене, нищо няма да ти направя, шепнех му аз. Сякаш аз бях този, който може да му направи нещо; докато той ако се втурнеше към мене, щеше да ме изкорми.
Най-после глиганът наистина направи това, което му предлагах и за което го молех: слезе от пътечката и като мина под мене и покрай мене, се отдалечи.
На един лов пък председателят на ловната дружинка вместо с двуцевката си, беше взел за пусията една бойна карабина “СКС” - “Самозарядна карабина “Симонов”, такава с каквато стоят на пост гвардейците, само че, разбира се, без ножа. Пълнителят ѝ събира десет бойни патрона. И пред него, в една стръмна и с дълбока снежна пряспа долчинка, навлезли пет диви прасенца, от едно прасило. Стръмният склон и дълбоката пряспа, в която попаднали, не им позволили да избягат и той беше ги застрелял и петте.
Аз бях пак гонач, но когато се събрахме, проявих любопитство да видя мъжки или женски са прасенцата. Бяха две женски и три мъжки, като и трите мъжки бяха кастрирани. Тестиси нямаха. Само под козината на мястото, където са били тестисите, личеше белег като от стара и добре зараснала операция. Обърнах на това внимание на останалите ловци, и те много се учудиха – кой и кога може да ги е кастрирал?
Само аз знаех - кастрирал ги е някой от възрастните глигани.
Не е вярно,че всички живи същества се раждат добри – по-често те се раждат жестоки. Нима кукувичето се излюпва добро, а едва по-късно някой го научава да изхвърля другите пиленца от гнездото? Кой и кога научава орлето или пеликанчето, което се е излюпило първо, да кълве непрекъснато братчето или сестричето си, докато то падне от гнездото и се пребие или се удави и рибите го изядат? Кой и кога научава новия господар на прайда или новия водач на маймуните, щом вземат властта, да убият всички чужди бебета? Кой научава първата излюпила се пчела майка да обикаля килийките и да убива всички все още неизлюпили се други пчели майки? Никой не ги научава – те се раждат такива!
В едно от ловните списания, в руското “Охотничьи просторы”, един ловец разказваше как веднъж убил глиган. И с голямо изумление видял, че той тестиси няма. А пък било невероятно някой някога да го е хващал и кастрирал. А местният им водач, егерът, му казал, че това е нещо обикновено: докато прасенцата са още малки и беззащитни, възрастният глиган с глигите си ги кастрира. Това на ловеца се сторило невероятно. Но по късно той сам наблюдавал такова нещо. Бил се укрил в едно чакало за патици. Пред него от тръстиката излезли и се хранели стадо диви свине. И един голям глиган започнал битка с едно още съвсем малко глиганче. Глиганчето се защитавало ожесточено, но в един момент големият глиган с един удар на глигите си разпрал отзад кожата на прасенцето, и “ядрата” на глиганчето паднали на тревата. То започнало да залита, а глиганът изведнъж загубил интерес към него. Ловецът стрелял и убил глиганчето, и отишъл да разгледа раната му – разрезът на кожата бил направен така прецизно, все едно с хирургически скалпел.
Не по-малко жестоки са и зайците. Ако в една клетка има мъжки заек и малки мъжки зайчета, големият мъжки ги кастрира, като изгризва тестисите им.
Така е при тревопасните. Докато при много хищници не е така – там си помагат. Лисиците се събират за кратко, докато сватбуват. След сватбуването се разделят, а за отглеждане на малките отново се събират в семейства; като за изхранването на малките може да се грижи друг лисугер, а не непремено биологическият им баща. И вълците в глутницата си помагат, за да изхранят вълчетата. По тази причина хищниците ми бяха някак по-симпатични.
Бия зайци, бия и се хваля;
и лисици бия, но ги жаля.
И глиган убия ли, се хваля,
а пък вълк убият ли, го жаля.
При хищниците често по жестоки са женските. При вълците, при хиените, при сурикатите право на майчинство има само водачката на глутницата. А ако женска от по-нисък ранг забременее, или я прогонват, или я убиват.
(Следва).
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
