Особената

Замесена беше някак от друго тесто. Все искаше да изглежда като останалите - привличаща, вкусна, ароматна, неустоима и достижима, потребна и полезна... Гледаше ги с възхищение- подредени на рафта една до друга, така приличащи си до еднаквост и се опитваше да си намери мястото сред тях. Всички очакваха с трепет кога ще отворят фурната и ще започнат да идват потребителите, изгладнели и търсещи в тях сила и удоволствие. Ето идва първият клиент и си взима най-дъхавата, най-красивата и най-примамливата, с лъскаво лице и перфектна форма. Поема я и си тръгва усмихнат от предвкусваната наслада. Едва се обърнал към вратата, влизат още двама! Колко са нетърпеливи и гладни! Имат нужда от тяхната сладка енергия да попълнят жизнените батерии. ТЯ се намести между другите и зачака някой да я поиска, като свенливо показваше руменото си лице. Пъргавите ръце на раздавача посегнаха и взеха две поредни и още подавайки ги, ги разделиха на клиентите по една. Те платиха както се полага, благодариха и бързо си тръгнаха, отстъпвайки място на следващия, защото започна да се оформя опашка от хора. Ръцете на раздавача бяха все по-пъргави - бързо обслужваше и се усмихваше любезно, раздавайки в бонус усмивките и удоволствието си от работата. Скоростта на купуване се засили - все пак беше утро и мъжете искаха да си набавят сили за живот. ТЯ се наместваше между другите, опитвайки се да притегли точно своя клиент- онзи, който искрено ще я пожелае и с трепет и очакване ще я поеме, но все някак се случваше да се подхлъзне върху нечие гръбче и да се търкулне настрани, освобождавайки място на други да попаднат в ръцете на продавача. Така няколко пъти, докато не започнаха дори да взимат по две, по три, че и повече. От една такава атака на гладните рафтът се опразни, остана само тя и още една. Тогава дойдоха други, още повече от преди- пресни, млади, свежи, топли, дъхави и примамливи... ТакаТЯ се оказа изтласкана някъде в ъгъла, далече от конвейера на попадане в ръцете на продавача - посредник между тях и клиентите. В един момент на затишие, когато вълната потребители бе спряла за малко, той реши да направи пререждане на още невзетите. Опитните му ръце преместиха няколкото останали напред, в най- видната част на рафта и ТЯ блесна с цялата си привлекателност и чар. Донесоха ново попълнение, но този път ТЯ бе поставена в светлината на прожекторите. Продавачът беше доволен от прецизно подредения рафт и зачака следващите клиенти. Незнайно защо никой все още не влизаше. Минаха така няколко минути в затишие и ето влетя един младок- прекрасен и нетърпелив. Хвърли бегъл поглед на изложеното и веднага Я закова с поглед: - Искам тази !- ококори очи, забоде пръст и я посочи. Продавачът отиграно се пресегна, загърна я и фино му я подаде. Младокът я пое с нетърпение, но се стресна, трепна и я изтърва: - Оххх! - хвана мекичкото на ухото си с ръката, с която Я взе - Много е гореща! Дай друга, че нямам време! Продавачът, нали беше винаги в услуга на клиента и никога не спореше и с най- капризния досадник дори, Я остави на преден план на рафта и му подаде друга. Нетърпеливецът я взе много внимателно и като разбра, че няма повторна опасност да се опари, я пое с ръце и се изстреля навън. Следващият клиент погледна внимателно и посочи: - Искам тази... и тази голямата и оформената! - зачерта той с пръст по стъклото на витрината. Пое двете и застина с тях в ръце: - А!... Тази защо е толкова тежка? - раздели ги и прехвърли едната в другата си ръка, като ги залюля нагоре- надолу, сякаш ги претегляше на кантар. - О, тази ли? - попита в отговор продавача с лека усмивка, свеждайки надолу поглед многозначително - Тази е с много по количество и малко по-особен по качество пълнеж. - Какъв пълнеж? - попита той заинтригуван, застинал все още с двете в ръцете си. - Ами такъв един... по-особен, приготвен от всички възможни плодове и всички ядки... - Ахаа!... Това е интригуващо, но ми е трудно да се реша, като не съм опитвал. Изглежда много съблазнителна, но не си падам по нетрадиционните! - отказа се той и Я остави, като избра друга. Продавачът задържа усмивката си и изпълни желанието със същата охота, както на всички останали. - Аз може ли да опитам една такава?- запита следващия, заслушал се в разговора на още не отишлия си клиент. - Ами тя е само една- поясни продавачът- Искате ли я? - Е, аз исках само да опитам, не я искам цялата, щом не може да дегустирам. Дайте ми тези три тогава- посочи една тройка в по- задната част на рафта... ТЯ стоеше и не вярваше на очите си! Започнаха да Я искат всички, които влизаха, но като получеха обяснение на какво се дължи постоянната й гореща температура, тежината и вида на пълнежа й или от какво се е получила тази привлекателна и неустоима форма, се отказваха начаса, без дори да чуят докрай обяснението на продавача... Ния гледаше през витрината и докато отпиваше от кафето си на първите утринни лъчи, си спомняше и мислеше за изминалия й житейски път, за всички познати момичета и момчета, които някога се бяха задомили, развели, изневерили и им изневерили... За неудачните си бракове и консуматорското отношение на мъжете, за неподходящите, с които се бе срещала... Като на рафта във фурната!... - Дайте ми моля онази експерименталната- посочи тя с пръст. Плати, взе Я с усмивка и се обърна да излиза, но не очакваща някой да стои зад нея, се сблъска в нечий здрав гръден кош и Я изтърва: - О, извинете! - един закъснял клиент се наведе с блеснали от притеснение очи да вдигне изтърваната кифла. - Не исках... Аз точно за НЕЯ бързах, защото само такава си взимам и само тук мога да я намеря. Но... днес късметът е Ваш! - подаде той хартиеното пликче на Ния с разочарована усмивка. - А какво ще кажете да си я поделим? Не би ми било вкусно- първо сама, после ако знам, че някой е останал гладен заради мен? - разчупи я на две и впери поглед във вече втренчилия се в нея и немигващ симпатичен човек. - От мене кафето! Да вървим тогава, че току виж съм изтървал и влака, ако още веднъж Я изпусна и се наложи да търся други - и компания, и закуска! - пошегува се, докосна я елегантно през раменете й и с финес я насочи към изхода на фурната...