7.12.2016 г., 14:43

Остана ми само вярата

674 0 0
1 мин за четене

Всички любовни истории завършват с думите: "И той/тя си тръгна..." Не е приказен финал, но е истински, който горчи до края на живота ти. Остана ми само вярата, която бе моето спасение след хилядите сълзливи нощи и безкрайно тъжни сънища, които и до днес ме водят към теб. Кърпичките, пропити с горещи сълзи са верен другар на едно страдащо момиче. Изчетох купища любовни стихове и все се припознавах в главните героини, изправях се, продължавах напред, но крачките, които извървях назад, бяха повече. Страдах по един невъзвратно илюзорен образ, който нарисува ума ми и душата. Търсих те навън, а всъщност си бил в мен, на топло. Поглеждах в огледалото, а оттам ме наблюдаваха твоите очи и сладка усмивка. Вървях по твоите пътища, слушах твоите песни, спасявах много други, но теб не можах. Единственото, което мога, е да те нарисувам в стиховете и разказите си, да ти подам ръка в сънищата, но това не стига. Обичам страховете ти, които те потискат, обичам те тъжен, мърморещ, съдещ другите. Обичам те всякак, а с времето се задълбава тази любов. Разказвам ти деня си наум и си представям как лекичко ми се усмихваш, без да кажеш и думичка. Лутам се... търся те... намирам те... изгубвам те и после пак наново всичко се повтаря. Остана ми само вярата, че някой ден ще бъдем спасени и двамата! 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bez ime Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...