Ако някой ден си тръгнеш от мен… без причина, просто така. Остави ми спомените за това, което е било някога между нас. Потърси ме в миналото, спомни си. Обърни се назад и аз ще ти простя. Ако не можеш, то тогава поне ми остави част от сърцето си. Ще бъде на сигурно място при мен, ще я пазя. И ще се опитвам чрез нея да си те върна обратно. Защото ще ми липсваш. Аз ще живея в спомени, а ти ще бягаш… далеч от мен. Накъде? Към истинското? Кажи ми да бягам заедно с теб, да го търсим, да го споделим. Ала вървейки един до друг, постепенно ще разберем, че истинското щастие се крие в самите нас. Къде да го търсим? В сърцата си. Отвори своето за мен, дръж го отворено завинаги. Не си тръгвай, защото така щастието се погубва, любовта… всичко. Остани при мен, не се обръщай. Застани от едната ми страна и се взирай в картината, която виждам. Нека я споделим, нека това бъде картината, нарисувана от нас двамата. Нашият живот.