Пустата му Гана! Ходи, ходи и все не знае къде ходи. Скита се като гламава и обикаля кошовете. Няма ли си дом, тая жена, бе! Разправят, че на времето била една от най-богатите жени в квартала. Знаете ли как  е забогатяла, а? Станала кредитна милионерка. Пари, коли, магазини със супер стока. Ама на ти. Който е много алчен, тъй му се пада! Имаше, ама сега няма. Мъжът и я остави, а виждате ли я на какво прилича? Ходи със старите си протрити дрехи. Продадоха ù всичко на търг. Имаше три апартамента. Всичко замина. А каква беше... Вървеше наперено като петел и кокошките  се навъртаха около нея.  Много бяха, брей! Все приятели се пишеха. Хранеше ги, поеше ги и все на коктейли. Живот си живееше завалийката, пък и те. А сега, май изчезнаха! Отидоха си. Не, по-точно като прелетни птички  литнаха в друго гнездо. Тинчето я видях в бара при Панчето. Той пък не се полакоми. Взе си барче под наем и сега си върти бизнес. Ама какъв ти бизнес, бе! С куп далавери. Хванал се е с ония далавераджиите и всички в кюпа. Печелят си паричките, а будалите вечно в бара висят и когато вече ходят на четири крака, Панчето им обира паричките, усмихва им се с оная невинна усмивчица и ги изпраща чак до вратата.

- Е, утре пак да дойдете - подканя ги той. Още имам от оная водчица.

   А водчицата беше първо качество менте. Затова често виждах някой клиент мъртво пиян да пада на пода. Дори един от тях се натрови и едвам го спасиха. Няма ли контрол за тия хора, брей! Какви питиета дават на клиентите си? Май скоро някой ще даде богу дух! Тъй де! Далаверката си  е друга работа. Даваш ментето, вземаш паричките, а другото не те интересува. Животът на другите не ти е мил. Гледаш твоя и се наслаждаваш на будалите. Щом като идват при теб, нека си идват! Какво, че им даваш водчица менте. Наблюдавам аз отстрани Панчето  и му се възхищавам. Щом като може, да краде! Щом като няма съвест, да дава водчица менте! Нали повечето в този бизнес са далавераджии! Умеят са те излъжат. Като те гледат с онзи лисичи поглед и ти се усмихват, с онази ехидна усмивчица, така ти вземат паричките. Ето, мярна се и Гана.

- Дай една водчица, брат! Видиш ли го оня отсреща, той ще ти плати, защото ми е длъжник. На времето ми взе уж на заем 5000 лева  и само му видях опашката. Май доста е забогатял! Пък и с онова рошево маце! Седнала върху коленете му и не ù пука от никой. За нея няма ли морал, бе? Не го вижда какъв дядка е, но нали е мънгизлия, та няма да му седна  на коленете! Но и той ще си намери майстора! Както я е подкарал, май ще тръгне по моя път и ще  се правим компания! Ха, ха, хай, дай още една водчица, за негова сметка! Ха, наздраве, мой човек!

   Оня погледна плахо към нея и наведе глава. Навярно мислеше, че  не го е познала! Но какво ти! Гана хукна право към него.

- На кво се мислиш, бе мой човек? Давай парите или ще викна полицията!

   Той се озърна, явно търсеше някой. Свали мацето от коленете си и забърза към бюфета. 

- Колко да ти дам, момче?

- Сметката струва 15 лева.

- Хайде, ето ти 20, пък се почерпи!

   Той хвана мацето за ръката и двамата излетяха като хали от бара.

   Гана се приближи до Панчето и се усмихна.

- Ето, че и плати за мен. Мерси, мой човек! А твоите мънгизи са в повече и нищо не ти струва да ме почерпиш. Хайде, остани си със здраве!