11.04.2012 г., 10:19

Остатъкът след теб

910 0 0

Денят е изпразнен от смисъл. Стаите са глухи и нощите също. Чувството е болезнено. Има само една мисъл и тя причинява болка, мисълта, че всичко приключи. Опитвам дъх да си поема, а не мога, свикнах да дишам едвам. Няма утре, няма и вчера. А сега ли? Сега е неопределено и смущаващо подтискащо. Стаите са празни и в същото време пълни със спомени, затова и не се оглеждам около мен. Спомените са лъжливи и изпепеляващо болезнени, и те като тебе. Едни очи, на малко куче, гледат в мен. И в тях въпроси виждам и учудване къде си. И този поглед ме ранява, напомня за измамното ни щастие. И все пак само тези очи са невинни и чисти, останали от тебе спомен скъп. От мене нищо не остана! Надежда нямам и вяра също, нали реши да ме ограбиш. Това, което имах да раздавам, свърши! На теб го дадох, но го хвърли. Минава време, но на мен не ми минава и знам, че няма да се случи, защото белегът остава. Веднъж убит ли е човек, не може просто да възкръсне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Енигма Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...