Островът
- Майко, защо си ме кръстила Кармина?
- Името ти означава Градината на Господ. Исках да си красива и плодородна като нея.
- Нашият остров ли е тази градина?
- Да, тук сме в Рая.
Кармина и майка ѝ Зара се бяха излегнали върху напечените камъни край реката. Имаха в торбата ябълки и сирене и смятаха да останат на същото място докато сенките на чинарите не ги пропъдят към огъня в селото. Бяха съвсем голи. Както и всички останали на острова.
Бяха около хиляда души. Вярваха, че въплъщават изконната невинност на Адам и Ева. Отричаха брака и моралните закони. Твърдяха, че каквото и да направят, то не е нито добро, нито лошо. От време на време техният първосвещеник Тео взимаше със себе си няколко от жените и пресичаха реката опасваща острова. Отиваха в близката столица в търсене на нови последователи. Устройваха пиянски беседи в дворовете на любопитните граждани.
- На вас ви проповядват, че плътта е грешна, че трябва да я смажете, за да слеете душата си с Бога. Но защо вярвате в това? ...