23.10.2016 г., 1:25

Осъзнай се

1.4K 1 1
1 мин за четене

Здравей! Ти, точно на теб говоря – да, на теб, пред дисплея. Не унивай, не се натъжавай и не спирай да вярваш в себе си. Защо ли? Най-вече, защото го заслужаваш или по-скоро, защото не заслужаваш. Все се чудя кое е по-правилно да се каже – че не заслужаваме да се чувстваме така непотребни и безпомощни, или че заслужаваме да сме щастливи. 

Привидно, но само на пръв поглед Ти не си нищо особено – поредното човешко същество на земята. Но при по-обстоен преглед се вижда личността на човека, плод на житейския му път, защото човек е последица от всички взети решения (преки и непреки) в живота му досега. А колкото до теб – Ти си и ще продължаваш да бъдеш нещо уникално, затова не спирай да вярваш в себе си и да си поставяш нови цели, към които да се стремиш с усмивка на лицето.

Как ли? Просто се събуди сутринта, стани от леглото още на първата аларма, излез навън по най-бързия начин и погледни към небето. Разгледай го и виж как се променя – то символизира живота ти. Забелязваш ли как се изменя и никога не е същото, така е и с живота. Приеми промяната като част от теб и започни да живееш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънцето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...